От няколко дни си мисля, че трябва да направя един кратък анализ на събитията от последните седмици, с риск да събера повече негативи, отколкото мога да си представя. И понеже отдавна се усещам, че ми пука все по-малко за това какво ще кажат другите, реших да го направя. Еуфорично е настроението сред голяма част от хората в Благоевград, заради две музикални събития провели се тук преди дни. Много доволни люде, сърцераздирателни публикации из медиите, социалната мрежа ври и кипи от суперлативи и там някъде в мъглата- някой се опитва и да критикува.
Първо да кажа, че не съм против нито едно културно или светско събитие, както веднага ще си помислите, но не споделям и възхитата ви, преливаща в дива еуфория и величаене. Имам забележка към мястото на провеждане, защото както и други вече отбелязаха, срещу Гробищния парк да се веселиш е малко грубо, леко неадвактно и обидно или поне за онези, чиито близки са намерили там вечния си дом. Двата „парка“ поставени в съседство един на друг си противоречат до краен предел, заради различното естество на събитията, провеждащи се в тях. Може би една църква на мястото, би била доста по-удачен избор и за да съм обективна – църква май ще има, май и дарител има, ама май е анонимен, защото сигурно е скромен човека, скромен откъм характер де, щото иначе е и скромно богат вероятно. Ама по-добре така, защото един друг, не много скромен дарител в Банско си изографиса името на входа на една църка.
После се замислям за този – новия парк, който за мен не е нито парк, нито струва 700 000лв., както обявиха, поне аз не виждам какво толкова се направи, за да се оправдаят тези средства, но знам ли, аз не разбирам много, може материалите да са поскъпнали. А пък не е парк, защото в парка има дървета, зеленина , площадки за деца и прочее, това си е просто плац, място за сцена или каквото там е. А пък може тепърва да се развие мястото, аз нищо не казвам, може това да е основа за някой бъдещ проект, който така ще смае, че ще се извиня поименно на всички, които сега се чувстват обидени.
И сега на събитията- първото, наградите на БГ радио, като че някак разедини мненията на хората. Младите, подрастващи тийнейджъри бяха доволни, защото там бяха всичките им идоли, а като се замисля- ние, едно време какви идоли имахме, ама сега е друго! Та, тези същите нови звезди, на мен лично ми идват в повече, в повече са звезди, в повече са голи, в повече са липсите в творчеството им….. С други думи, надявам се моето дете никога да не ходи на техен концерт, да не изпада в еуфория от начина по който изглеждат и да не дава Господ, да пее техните песни. Изобщо не коментирам текстовете на много от тях, защото ме е срам! Срам ме е, защото тези радостно подскачащи деца онази вечер, харесват някоя си която пее за „яката дупара“, а самата тя доволно в клипа и на сцена е наситила с изглед към задните ѝ части. Лирическата героиня задава екзистенциалния въпрос „яката дупара кой ще я бара“.Тийнейджърката е категорична, че със изгледа отзад „ша ни запали“, а вие можете сами да прецените дали изпълнява заканата си във видеото.
Други също не блестят с „творчество“, текстовете са брутални, цинични и срамни за слушане, а още по-срамно е, че това се слуша и в „съседния парк“.
Това не е стойностната Бг музика, не е моята музика, защото аз търся смисъл в текста и наслада в музиката, такава каквато получавам, когато слушам Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов и още , и още… все звезди, недостижими за днешната реалност в музика.
Може би, ме успокои малко присъствието на Орлин Павлов, Миро, Марияна Попова,БТР… тези, които наистина си заслужават аплодисментите, тези които дават много на слушателите и феновете си, защото са от тези истинските, талнтливите и стойностни музиканти.
За втората вечер и фестивала Francofolies , няма да говоря много, защото харесвам и музиката, и изпълнителите, и идеята на това събитие. Това е от онези събития , чийто дух публиката пази дълго. Такъв, какъвто могат само истинските фестивали. И е било хубаво и тази година, както и миналата, единствено отново ме притеснява мястото, все същото- в съседство с Гробищния парк. Аз лично, тази година не отидох, именно заради това, че не бих могла да се насладя на изживяването от песните на Имани там, а отсреща да зная, че има толкова скъпи някому хора, които трябва да почиват в мир.
Като се замисля, идеите на някои хора са добри, ама все успяват да ги опорочат, по един или друг начин самите те. И не, не съм чак толкова зла, не ми е хубаво да пиша все такива текстове, просто много ме е яд, когато някой не мисли и просто прави нещо, ей така, за да се намира в работа. Не съм експерт и не ви ангажирам с мнението ми, то си е лично мое, а пък и не ме интересува много какво мислите за мен, важното е, че аз казвам това, което мисля, а много от вас не могат, или не искат!
