България продължава да влошава показателите си и вече е преминала в долната половина на категорията „дефектни демокрации“. Причината е основно в загрижеността за независимостта на правораздаването и свободата на медиите, както е посочено и в септемврийския Доклад за върховенството на закона от Европейската комисия.
Това обяснява „Икономист интелиджънс юнит“ в годишната си класация за състоянието на демокрацията по света през 2020 г. В него се казва още, че „назначаването на главен прокурор, за когото се твърди, че е свързан с правителството, предизвика масови антиправителствени протести из цялата страна“.
Коментарите за EIU за България през последните две години са все по-тревожни, защото миналата година заключението бе, че демокрацията е спряла да напредва преди 3 години, а през 2019 г. имаше констатация, че от 12 години на практика демократичното развитие на страната е в стагнация.
В световната класация България е поставена на 52-ро място след Суринам и преди Индия. Това не е най-лошата позиция за страна от Европейския съюз – следват Унгария (дели позиция 55 с Филипините), Хърватия (споделя 59-о място с Гана) и Румъния (62).
В компанията на несъвършени и „хибридни“ държави
Нито една бивша комунистическа страна в Източна Европа не е извън групата на демокрациите с несъвършенства, но тази година в нея анализаторското звено на групата, издаваща сп.“Икономист“, добавя Франция и Португалия, например. От друга страна, Албания се изкачва от категорията „хибридни режими“ в тази група заради засилената обществена подкрепа за демокрацията, реформирането от правителството на избирателните закони (заради евроинтеграцията). Но още не е ясно дали тези реформи ще доведат и до напълно свободни и честни избори, предупреждават авторите на доклада.
България е в район с доста режими, които „Икономист“ определя като хибридни между авторитаризъм и демокрация – Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Турция (която иначе е сред малкото в Европа подобрили позицията си – до 104-то място в света).
Погледнато в контекста на Централна и Източна Европа, оценката за избирателния процес в България е същата като тази за Полша (9.17 единици от максимални 10). Същото важи и за функциониране на правителството (5.71), но по този критерий две от следващите държави са по-добре, макар да са назад в цялостната класация – Унгария (6.43), Хърватия (6.07), Румъния (5.36), Сърбия (5.36), Албания (5.36).
Участието на българите в политическия живот – може би заради продължителните протести – е оценено със 7.22 единици от индекса, а такъв висок показател имат за миналата година само Словения и Украйна.
За „политическа култура“ обаче показателят е 4.38, докато в заемащата пред нас седма позиция Полша той е 5.63, а в поставената след нас Унгария – 6.25.
В категорията „Политически свободи“ оценката е 7.06 единици, но точно такава е и в Северна Македония и Сърбия, а в Албания е 7.35.
Как е в Централна и Източна Европа
За района от Балтийско до Адриатическо и Черно море е характерно, че само 3 държави не са влошили положението си през 2020 г. Най-силен спад има в балтийските републики, където в Латвия се регистрира значително увеличена подкрепа в обществото за военно управление. „Подобна тенденция се наблюдава и в Литва, където ниското доверие към правителството и институциите, както и растящият апетит за лидер, който управлява със здрава ръка, е причина за понижаване на общия резултат.“
Естония остава с най-високия регионален показател от 7.84, което ѝ отрежда и 27-о място в света.
Чехия и Словения се откъсват напред от останалите в Централна Европа. На Полша е обърнато по-специално внимание заради упоритите и многохилядни антиправителствени протести през есента и намаляващата подкрепа за правителството – това се оценява като жизненост на демокрацията и желание на хората да участват в нея.
