Руският разследващ журналист Иван Голунов, който през юни беше арестуван по обвинение в притежание на наркотици, говори на Глобалната конференция за разследваща журналистика 2019 в Хамбург. В хода на разследването срещу него стана ясно, че наркотиците са подхвърлени на репортера.
Голунов беше арестуван след като разкри, че семейството на зам.-кмета на Москва Пьотр Бирюков е придобило девет луксозни апартамента, чиято пазарна цена достига 24,2 млн. долара. Фирмата строител „Капитал груп“ пък е спечелила редица обществени поръчки за строителство в руската столица, за които в общинската администрация отговаря Бирюков. Разследването му е публикувано от латвийския сайт „Медуза“.
– Срещаме Ви в Хамбург на Глобалната конференция за разследваща журналистика 2019, през октомври ще бъдете в Бразилия на фестивала на журналистите. Пътували ли сте много през последните шест месеца?
– Да, пътувам доста напоследък – благодарение на дирекция „Вътрешни работи“ на затвореното акционерно дружество, което ми даде „турне“.
Създадената от полицията ситуация предизвика обществен интерес от натиска върху свободата на словото в Русия. Сега ме питат: „Елате при нас и ни разкажете за свободата на словото в Русия, как работят журналистите в авторитарните страни“. Отивам да говоря, вероятно
съм вид посланик.
Преди това пътувах много в Русия, но малко пътувах в чужбина. Въпреки че едно от доказателствата за моята вина според полицията е, че „съм ходил в чужбина 12 пъти през живота си“ (малко след задържането на Голунов, „Русия 24“ показа история, в която служители на сигурността ми казаха, че журналистът „систематично посещава чужди страни“ от които „може да движи наркотици“ – прим. ред.). Това им се стори особено важно. Единственото е, че 8 пъти от тях ходих до Рига, не се смущаваха. Те просто не разбраха тогава, че офисът на изданието, където работя, се намира в Рига.
– Какво се случва с разследването на вашия случай? През юни казахте, че случаят „се развива доста бързо“.
– И в края на август също ми се стори така. Тогава се състоя последната ни среща със следователя и той предложи: „Следващия път ще разпитаме клиента след няколко дни“. И след това нямам контакт с разследването. В началото те казаха: „О, да се върнем след седмица, имаме толкова много неща за вършене. О, нека след изборите. О, да почакаме още малко. “ И наскоро те дори не вдигат телефона.
– Тоест, те го знаят, а те просто не го казват?
– Да, разследването и оперативните разговаряха много уверено.
– Пишете ли оплаквания за хода на разследването?
– Написах жалба за бездействие и я подадох в Басманския съд. Съдът го разгледа за няколко заседания, което е доста рядка ситуация. На първото заседание следователят каза, че наказателното дело се разследва активно, разследването е удължено, въпреки че не може да си спомни колко време е било удължено. Съдията поиска нейната преписка. В отговор ръководителят на следствения екип класифицира моя случай.
Съдията все още получи материалите. Тя успя да се запознае с тях и на среща на 2 декември отказа да удовлетвори моята жалба – според нея разследването продължава и жалбата ми е неоснователна.
В същото време по време на процеса се оказа, че фактите за използването на насилие срещу мен и фактите за фалшифициране на доказателства от полицейските служители, за които говорих по време на разпити, за които говорих в медиите, тези факти, оказва се, не са известни на разследването. Следователно моят доклад за престъплението изобщо не е регистриран в полицията. Струваше ми се много странно.
-Не можеш да кажеш дали сега живееш под охрана?
– Не мога, това са мерки за сигурност и ако говоря за това какви са, те ще престанат да бъдат мерки за сигурност.
-И колко дълго ще продължи такъв живот за вас?
– Самият аз съм много заинтересован да знам отговора на този въпрос.
– Трудно ли е да живеете в „музеен апартамент“? Променихте ли нещо в апартамента си за половин година?
– Вероятно да. Но аз не го правя. Не е лесно да се живее така. Особено, ако понякога си спомняте всичко, което се е случило – това също някак по някакъв начин няма много положителен ефект върху мислите и настроенията.
-Но не е ли страшно да пренощуваме там? В интервю за Собчак казахте, че имате притеснения, „свързани със системата за сигурност.
– Хм, какви са алтернативите?
– Все още задавам още един „лирически въпрос“. В едно от интервютата веднага след освобождаването, вие казахте: „Наистина бих искал да се върна в бившия живот, спокойно да се вози в метрото, да пиша бележки. Вашият обикновен ден изглежда така, както беше преди?
– Спомняйки си въпроса, на който не мога да отговоря (очевидно е, че говорим за въпроса за защитата на държавата – прибл. Ред.), Ще кажа: не, животът ми не е същият като преди.
– Вие казахте в своя телеграм канал, че през последните шест месеца сте получили около 7000 съобщения – включително тези с такива молби за помощ. Помагаш ли на някого?
– Можете ли да си представите какви са 7000 букви? Можете ли да си представите какви истории са разказани там и до каква степен? Разбирате ли, че е невъзможно дори да четете? Ако го прочетете, тогава искате да го разберете.
Опитах се да разбера историите за наркотиците и разбрах, че ми е трудно да го правя, липсват ми конкретни познания. В някои по-прости за мен истории, свързани с икономически престъпления или нападения от нападение, се опитвах да разбера и често установих, че в действителност историята не изглежда така, както ми казват авторите. Това е една точка.
Вторият момент: Аз съм журналист. Разследвам корупционни проблеми.
Ситуацията, в която попаднах – струва ми се, че е оценка на качеството на моята работа, ако героите от моите разследвания се опитаха да разрешат „проблема“ по този начин.
