Светлият Великден отмина, но сърцата ни все още са изпълнени с радост и благоговение. Защото наистина е велик денят на Христовото Възкресение и ние, хората, сме докоснати от светлината на това събитие. Отваряме душите си към необятната лъчезарност на празника и ставаме,някак си, по- добри, дори и за няколко дни…
После, отново идва нашето неверие. Мислим, че сме дали достатъчно, че можем отново да се върнем към обичайното, че Възкресението Христово е една красива легенда или, в най- добрия случай желанието и вечния стремеж на човека към светлина и безсмъртие…
Ние сме модерни хора, но вчера бе Томина Неделя!
И с нейната символика отново е отправено послание към нас- какъв да бъде нашият избор. Защото този наш избор е съдбоносен. Нека вярваме, дори и това да изисква да променим коренно себе си и живота си.
Така е устроена човешката мисъл- „… не сме видели, не сме повярвали…“
И, за да видим истината, отново трябва да се обърнем към корените си, към нашите устои- там се е запазила вярата в доброто и любовта към Бога. Може би по- наивно, но истинско!
И в това издание на „За родолюбието като начин на живот“ ще ви покажем какво са съхранили нашите баби и дядовци от обредния великденски цикъл. Нещо, което го има вече само в миналото, но… все още го има!
Анна Кокарешкова
