Качеството на журналистиката и като начин на изразяване, и като грамотност, в много медии у нас е на отчайващо ниско ниво. Гражданинът, който е член на гражданското общество, не може да търпи това. Особено ако е учил повече, ако е по-интелигентен от журналиста и има ясна позиция по определени въпроси, които медиите не изразяват както трябва или на които не обръщат внимание въобще.
Във Фейсбук има група „Неграмотните журналисти на България”, която е създадена в края на 2011 г. В края на 2012 г. тя има 351 последователи, които се увеличават всеки ден. Достатъчно е само три дни да четеш вестникарските заглавия, за да стигнеш до такова заключение. „Берлускони заклати
премиера Монти” (вестник „Монитор”); „Курва: Спах с Рибери за дрешки” („7 дни спорт”); „Круизен кораб с 400 пасажери акУстира в Бургас” (burgas.dir.bg); „Саксия метна жена от 15-ия етаж” (в-к „Стандарт”). „Сусамът отваря пещерата на витамините” (в-к „24 часа”) и т.н., и т.н.
Новите технологии напълно обезпечават правото на гражданите да участват активно в обществения живот. Неслучайно гражданската журналистика се ражда в интернет,тя просто няма как да се роди другаде. И така – може ли всеки гражданин да бъде „граждански журналист?” и какво е окончателното определение на това явление? Това, че си публикувал във фейсбук папарашки снимки на премиера Бойко Борисов, президента Плевнелиев, или някой фолкпевица, прави ли те представител на „гражданската журналистика”? В първите два случая –да, ако тези снимки показват нещо нередно или съмнително –например премиерът шофира без колан, а президентът е в Брюксел, като в същото време твърди, че е в София. Но това пак не стига, защото снимките могат да имат логично обяснение. В
третия случай –не. Защото гражданската журналистика е сериозна журналистика, изключваща жълтото и развлекателното. Тя се отнася за важни обществени процеси и явления, породени от властта и рефлектиращи върху хората. Тя се отнася за важни политически процеси, за управленски
решения, за икономически явления или факти, незабелязани или останали встрани от официалните медии. Гражданската журналистика е задълбочен анализ или другата гледна точка за събитие, достатъчно важно и сериозно. Което обаче не изключва хумора и иронията в текстовете, създадени от нея. Фактът, че създаваш определен текст или снимка и ги публикуваш в
социална мрежа, все още не означава, че това е гражданска журналистика. Необходимо е нещо повече от акта на публикуване или създаване –проверка, анализ, сверяване на фактите, гарантиране на точността, т.е. спазване на принципите на журналистиката за истинност, независимост,
стриктна проверка на информацията, обективност, но и анализ, собствено мнение и ясна позиция по определен въпрос.
Що се отнася да неграмонтността , медиите също страдат от неграмотните журналисти, така както страдат „потребителите“ на услугите им. Умирам си от смях някой като ми каже, че е завършил журналистика, кукловодство, режисура и т.н. Може би думата „обучение“ да има място там, но да говорим чак за образование, дипломи и професори по журналистика е смешно. Журналистите се самозаблуждават, че са образовани, но да заблудят читатели и зрители не могат.
Необятните възможности на интернет наистина дават на всеки гражданин възможността да бъде журналист. Но дали всеки гражданин може да бъде такъв? Освен че трябва да е грамотен, да пише пунктуационно и стилистично правилно, той трябва да има силно развито гражданско самосъзнание
и собствена позиция. Да разбира кое наистина е важно, да отстоява демократичните принципи на плурализма, да не подвежда с информацията си и дори да дава възможност тя да бъде лесно проверена. По това се отличават гражданските журналисти, които имат какво да кажат и как да го
аргументират, от писачите, които просто искат да кажат нещо. Първите се отличават и по избора на теми (достатъчно важни и сериозни), по начина на писане, по добрата и леснопроверяема аргументация, както и по броя последователи. Те самите трябва да насърчават читателите си към критично
четене и проверка, както и да дават начините за тази проверка.
Правилата на българския правопис не са много. Вярно, все пак има правила, но нали всички ходят на училище? Какво, питам аз, са правили всички тези неграмотни редактори, копирайтъри, коректори, журналисти и цялата пасмина “разбирачи”, дето се шири из корпоративните български сайтове днес?!? Какво са правили цели 11 или 12 години, когато съучениците им са отделяли по няколко минути на седмица, за да научат и отработят тези малко на брой, прости и ясни правила?
Всеки ден, когато пускам по един поглед на афишите навън, когато се заслушвам в новините по телевизията или тръгвам да зареждам уеб-страница си повтарям, че няма да се впечатлявам, няма да се възмущавам и ядосвам. Така де — има неграмотници и точно тези неграмотници са се намърдали навсякъде в т.нар. “медии” — какво да се прави. Точно те са тези, които мрънкат “абе какво ме занимаваш с глупости, правопис, правоговор — аз имам толкова много друга и то важна работа”. Или пък “той езикът трябва да се промени, да се промени веднага, защото ни е неудобен и тия правила са тъпи” — тъпи сте вие, правилата са си ок. Вярно, езикът се променя, но доста по-бавно.
И въпреки всичко това не се търпи. Разбирам все още някой да бърка “кой” с “кого”. Да е станал къмто трийсетина години, да е малък шеф във фирмичка, пътят на кариерата да му се е опнал напред и да бърка нещо такова — халал да е. То и правилото за “кой кого” е супер-лесно, ама той човечецът се е изтормозил да научи това за пълния член, затова не му е стигнал умствен ресурс за повече. Разбирам и някой да бърка бройни форми с множествено число. Не, не го разбирам… но за разговора да кажем, че е донякъде ок.
Но да има толкова много неправилни употреби на пълен и непълен член, при условие, че правилото е кристално просто и ясно и на всичкото отгоре периодично някой в уеб-средата изпищява от досада и го преповтаря и обяснява — е това не го вдявам.
Нещо повече — всички тези “разсеяни модерни бъркащи” са хора с престижни и добре платени професии. Работят в телевизии, вестници, интернет-компании. Доста са с нехуманитарно образование, вярно — но след като си научил и разбрал много по-сложни неща, като закон на Ом, език за програмиране “С”, закон за ДДС, атомна маса или пък например си се научил да караш автомобил с ръчни скорости, как така не можа да се научиш как да пишеш на езика, дето го говориш всеки ден?!?
Пак казвам, става дума за няколко прости правила, не за някаква сложна и тайна наука. Учи се в началните класове.
Не говоря за хората, които в бързината в блоговете си понякога разместват “министри” с “министъра”, “големия” с “големият” или “някой” с “някого” — случва се, и аз понякога бъркам, пък и не е болка за умиране. Говоря за хората, които системно използват първото, което им хрумне и играят на “тото-2” с правописа си. Или тези, дето слагат пълен член там, където е “по-важно”. (?!?…) Или тези, дето не знаят кога се пише “й” и кога — “ь”. Или тези, дето слагат запетайките на принципа “тук-там, за красота, да има”.
Хора, изровете си читанките от първи до трети клас и си отделете един ден да ги прочетете. Все някъде там ще пише за тия неща. Ако нямате време, вземете си неплатен отпуск — можете да си го позволите.
А на шефовете на неграмотни журналисти и копирайтъри ще кажа: “Когато следващия път ваш служител ви поиска хонорар за такъв слоган ми се обадете да ви го препиша грамотно. Ако два хонорара ви се виждат много, изритайте своя си копирайтър”. Ако пък е измислено от програмистите ви — мога и да програмирам, няма проблем. Между другото, на въпросната страница има още поне двадесетина грешки. Да, повечето не се забелязват… щото сме свикнали…
На никого не се карам. Никого не обвинявам. Правилото е просто — който не пише разбираемо не го четат. А за да се разбира всеобщо написаното слово са създадени правописни правила. Пример за правописно бъркащите програмисти — ако твърдя, че програмирам, но не спазвам синтаксиса и не извиквам функции правилно и не създавам обекти както трябва, нищо няма да излезе, нали? Ами същият принцип е. Но много по-прост и лесен.
“Ние искаме твоя бизнес”… Хехе, идеен слоган, между другото. Щеше да е готино, ако ефектът беше търсен. Но така си личи, че е грешка от неграмотност.
Всички знаем откъде тръгва това, но все не го казваме. Тръгва от нечетене на книги в училище. Сега е късно — днес масово се бърка и в книгите, защото днешните коректори навремето не са чели книжки. Който е чел като малък, няма начин да не е схванал поне визуално идеята на правописа. Когато следващия път на детето ви в училище му дадат задача да прочете книги през зимната ваканция не се чудете защо и не се възмущавайте — за това е.
