Защо българските ученици нямат елементарни знания и умения по четене и математика? Това коментираха в студиото на „Здравей, България” Александър Ангелов, член на комисията за иновативни училища към МОН, Данаил Райков, учител по математика в 75 ОУ, Петър Велков, учител по математика и Траян Траянов ,изпълнителен директор на фондация „Заедно в час”.
„Цялата работа е, че зад тези задачи стоят мисловни процеси, които са ни необходими в друг контекст. В учебниците има такива задачи. От вчера слушаме как учениците са се провалили, как резултатите са катастрофални. Всъщност те са лоши за нас, не за децата. Те са огледало на нас. Ако цялата образователна система не се справя, резултатът отива в учениците. Когато имаме дадени очаквания към някой, той е склонен да се представи по сходен начин”, смята Райков.
„За повечето задачи човек е нужно да разгледа отговорите, не е нужно да пресмята с точност. Бюрокрацията в българското образование е голяма и изискванията са големи. Учителите имат свобода да направят много неща. Но това е въпреки системата, а не благодарение на нея. Затова е важно да развиваме учителите, защото най-силния ресурс е човешкият фактор”, обясни Велков.
„Характерното за PISA е че това са въпроси – тип казуси, които може да ти се случат в реалния живот. Всеки о нас трябва да може да борави с тях”, обясни Траянов.
„Учениците доста често питат преподавателите защо учат дадено нещо. Първата работа е да свалим прожектора от децата. Те са резултат от тези не много добри мерки. Министърът на образованието не е олицетворение на системата. Тя е голяма и трудно се повлиява. Трябва да се насочим към средата на системата. Директорите на училищата, висшите учебни заведения и детските градини са много малко. Трябва да ги подготвим и да ги подпомогнем”, смята Ангелов.
