Защо антитела не означават задължително имунитет и какво всъщност мерят бързите тестове

Засега науката не успява да потвърди надеждите, че кръвните тестове ще ни изведат бързо и безпроблемно от кризата

Преди няколко седмици световното внимание се насочи към кръвните тестове за антитела (т.нар. бързи тестове) заради потенциала им да откриват кой е бил вече изложен на инфекцията и е имунизиран към новия коронавирус, пише Капитал. Надеждите са, че те могат да „променят играта“, като позволят на вече прекаралите болестта да се върнат на работа. Така се роди идеята за сертификати или паспорти за имунитет, която обнадежди много държави.

Бързо обаче стана ясно, че има проблем – тези тестове са нови, недостатъчно изпитани и дават грешки. А това е опасно – връщането на работа на десетки хора, които мислят, че имат имунитет, когато може и да нямат, крие риск от втора вълна на заразата. Така например британското правителство се отказа да пусне на пазара над 3.5 млн. китайски теста, които прибързано закупи, окрилено от идеята за „паспорти за имунитет“.

В крайна сметка този план седи на трупчета в очакване да бъде идентифициран коректен тест сред стотиците на пазара. С напредването на проучванията добри новини обаче още няма (виж по-долу).

Тази седмица пък в Женева д-р Мария ван Керхове от СЗО допълнително поля със студена вода надеждите за убедителна връзка между антителата и имунитета като вероятен изход от кризата, като обяви, че за момента няма доказателства, че серологичните тестове могат да докажат, че човек има имунитет и е защитен от реинфекция. Тестовете могат да покажат – с различна сигурност – наличие на антитела, но все още не е ясно нито за колко време, нито в каква степен изобщо те предпазват от повторно заразяване.

Антитела не е равно на имунитет

Един от проблемите е, че не е ясно колко време са активни антителата за коронавируса. Възможно е всичко – от няколко месеца до години. Още по-неясно е до каква степен те защитават от реинфекция: възможно е да пазят напълно за определен период, но е възможно и да действат само частично – да смекчават симптомите например. Добрата новина е, че досега изследователите казват, че не са виждали безспорни доказателства за повторна зараза.

Лошата е, че някои болни може въобще да не развиват нужните антитела. За да има човек истинска защита от вируса, той трябва да има не какви да е антитела, а определен тип – т.нар. неутрализиращи антитела, които предотвратяват навлизането на вируса в клетките. Един непубликуван още анализ на 175 случая в Китай, които са изкарали COVID-19 с леки симптоми, твърди, че при 10 от тях не са открити неутрализиращи антитела изобщо, въпреки че имат високи нива на друг вид антитела. „Тези хора са били заразени, но не е ясно дали имат имунитет“, казва Ву Фън, микробиолог от Университета в Шанхай, който ръководи изследването, цитиран от сп. Nature. Бързите тестове, които са достъпни в момента, не засичат специфично тези антитела.

Друг усложняващ фактор за имунитетните паспорти е, че тестовете за антитела не могат да потвърдят категорично, че човек вече не е заразен. Според изследване, публикувано този месец в специализираното издание, вирусната РНК не изчезва изведнъж след появата на антитела в кръвта, а бавно намалява. Така може човек все още е заразен, въпреки че тестът му твърди, че има „имунитет“.

Какво да правим с бързите тестове

В крайна сметка учените не могат да обявят категорично, че ако бързият тест покаже, че имаш антитела, това означава и че имаш имунитет. Затова те не съветват правителствата да взимат решения за отваряне на икономиките си или за връщане на хората на работа със сертификати само на базата на резултати от тези тестове.

Тестовете обаче могат да се ползват за епидемиологични цели – масово тестване, за да се разкрие колко голяма е всъщност заразата, кои са засегнатите групи и как да се спре по-нататъшното й разпространение. Точно това правят вече някои страни в Европа – в най-голям мащаб това се случва в Германия, но масово тестване започна и в Ломбардия, както и други региони на континента. Включително и в България, като тук те се ползват за „срезови“ изследвания, както ги нарича председателят на кризисния щаб ген. Мутафчийски, в конкретни общности – полицаи, лекари, в Банско, където имаше огнище. Отделно редица общини закупиха бързи тестове или ги получиха като дарения.

Резултатите от някои от тези проучвания са доста интересни (виж карето), но трябва да се приемат с много наум, тъй като е публично неизвестно кой е производителят им. Това е важно, защото качеството и точността им варират в много големи граници.

Какъв е проблемът с тестовете

Като нови продукти бързите тестове трябва да бъдат изпробвани сред големи групи хора – стотици заразени и стотици непреболедували. Досега обаче в повечето оценки са участвали само по няколко десетки души, защото тестовете са разработени много бързо. Така резултатите остават несигурни, казва проф. Питър Колигън, микробиолог от Университета в Канбера, цитиран от Nature.

Тестовете имат две характеристики. Едната е „чувствителност“, която е способността им да откриват антитела в кръвта (обикновено се търсят ранни IgM антитела, които показват активна инфекция, и дълготрайни IgG антитела, които се развиват по-късно и са индикатор за траен имунитет). При ниска „чувствителност“ тестовете може да покажат фалшиво негативни резултати, т.е твърдят, че нямаш антитела за вируса, когато всъщност имаш.

Другата е „специфичност“, която показва способността на тестовете да регистрират коректно липсата на вируса и да не го бъркат с друг наличен. Ако тя е ниска, тестовете показват фалшиво позитивни резултати, т.е твърдят, че имаш антитела за вируса, когато всъщност нямаш.

Висококачественият тест трябва да постигне поне 99% коректност и по двата признака, казва Колигън.
Повечето тестове обаче са далече от подобни резултати. Например датско проучване на 9 теста показва чувствителност в диапазона 67 – 93% и специфичност 80 – 100%. Резултати от изследвания също на 9 теста, които се разглеждат от правителството на Обединеното кралство, публикува предварително тази седмица и Националната научно-консултативна група за тестване на COVID-19 в Оксфорд. При тях чувствителността варира едва между 55 и 85%, като специфичността е в диапазона 95 – 100%. Нито един тест в двете изследвания обаче няма и по двата показателя резултати близки до 99%.

Саймън Кларк, микробиолог от Университета в Рединг, казва, цитиран то FT, че докладът от Оксфорд „показва съвсем ясно, че тези комплекти са недостатъчно точни, за да бъдат използвани от широката популация, и по никакъв начин не биха били достатъчни, за да се определи дали хората са били изложени на коронавирус и дали имат имунитет“.

Повечето бързи тестове видимо не се справят добре с „чувствителността“ – особено за IgM, което ги прави и особено неподходящи за диагностика, но и при IgG успехът не е феноменален. По-добра е коректността при „специфичността“, но при този показател пък грешката е опасна – тестът ще каже на ползващия го, че е защитен от коронавируса, което всъщност няма да е вярно.

Да се постигне максимална „специфичност“ е трудно, защото тестът трябва да разпознава само антитела, специфични за новия вирус Sars-CoV-2, без да се разсейва от антителата за други вируси от същото семейство – например тези за настинка, които хората носят, ако са прекарали наскоро такава. Тези антитела са много близки. Проучване, публикувано в сайта на американския център за контрол и превенция на заразата (CDC), например показва, че тестът на германската EUROIMMUN, една от първите, които получиха европейски лиценз, открива антитела както срещу SARS-CoV-2, така и срещу коронавирус на настинка, без да ги различава.

Изглаждането на всички тези грешки отнема време, което тези тестове все още не са имали, казва проф. Колигън. Отне много години например, за да се разработят тестове за антитела срещу ХИВ с повече от 99% специфичност, добавя той. И все пак вече 280 компании разработват и предлагат тестове според данните на базираната в Женева Фондация за иновативна нова диагностика (FIND). Опитите и проучванията продължават, но в очакванията вече има повече реализъм, отколкото ентусиазъм.

Comments

comments