Заети да забогатяваме, ставаме все-по бедни

„Всички мечтаят за вечен живот, а не знаят какво да правят със себе си в неделен следобед“.
Това гласи един от най-нашумелите статуси в социалните мрежи и с настъпването на есента, все повече хора споделят тази мисъл. А дали е така?
Дъждът ни кара да сме твърде заети да се правим на заети. Защото напоследък хората сме ужасно заети. Когато в случайна среща на улицата приятел от детството ни попита „Как си“, най-честият отговор е „Скъсвам се от работа“. Това добре, ама ти как си? „Нали ти казвам, работя!“.
Неусетно и далеч не постепенно работата нахлува в целия ни живот, тя става нашият живот. Работим от рано сутрин до късно вечер, работим, докато чакаме светофарът да светне зелено, а ако се забавим при потеглянето няма кой да ни подкани, защото цялата колона от автомобили е пълна с хора, които работят. Работим, когато излизаме с приятели и работата става олицетворение на социалния ни живот. Работим, докато пием кафе сутрин, понеже нямаме време да го изпием на спокойствие. Работим, докато вървим към работа, пишейки имейли на уникалния си нов смартфон, който сме си купили миналия ден. И имаме пари за него, понеже работим. Напоследък стана много модерно да работим на две, три, четири, възможно най-много места. И уравнението повече работа = по-малко социален живот стана цел на доста хора.
Работата е нещо чудесно. Както казва Димитър Иванов – „Ако работиш нещо, което не харесваш, пропускаш 1/3 от живота си“. И именно тук е акцентът – една трета. Не три трети. Стараем се да сме перфектни на работа, но често забравяме, че един ден кариерните ни постижения няма да имат никакво значение. Тук много подходящо звучат и думите на великия Стив Джобс, който на смъртния си одър споделя, че „В момента лежа на болничното легло и си спомням целия си живот. Сега разбрах, че богатството и признанието, с които аз толкова се гордеех, са изгубили първоначалната си стойност пред лицето на надвисналата смърт. Богатството, което съм придобил в живота си, не мога да взема със себе си. Всичко, което ще отнеса със себе си, това са само спомени, свързани с любовта. Ето това е истинското богатство, което трябва да следвате, да ви съпровожда, да ви дава сили да продължите напред.“
Богатството не е да отидем в хранителния супермаркет, струпвайки в количката за пазаруване безброй много стоки, които ще платим, размахвайки безконтактна карта и които няма да изядем, защото сме заети, а след две седмици ще изхвърлим на боклука. Богатство е да се приберем у дома, вкъщи. И не е нужно „вкъщи“ да е луксозен апартамент, чиито стаи не можем да обходим. Достатъчно е просто там да ни чакат любимите хора, за които да имаме време. Достатъчно е, когато близък приятел ни потърси, за да се видим, да кажем „Ок, до 30 минути идвам“, а не „Няма да е днес. Знаеш, че това е най-натовареното ми време в годината“. Докато се обърнем се оказва, че цялата година е такова време. Натоварено. Дъждовно.
Дъждът е чудесно оправдание да поработим. Студено е за приятели, близки, кафе, социален живот и празни приказки. Ала е чудесно оправдание и да поканим всички тези хора вкъщи – на топло..топло и около нас, топло и в нас. Защото, като работим повече, нито ще направим деня 30 часа, нито времето ще ни изчака да напишем имейла, за който нямахме време вчера. Когато работим, сме гузни, че не почиваме, а когато почиваме, че работим. Вероятно успешната формула е просто да спрем и да се огледаме. Времето така или иначе тече. Животът също. И как ще го изживеем, зависи само от нас!

Comments

comments