Ако има нещо сигурно в скандала с ДПС, то е, че отстраняването на Лютви Местан от ръководството на партията не е свързано със „заплаха за националната сигурност“ на страната. Освен, ако под „националната сигурност“ не се крие Ахмед Доган – почетният председател на движението и негов реален ръководител. Причината за изненадващата намеса на Доган вероятно се дължи не толкова в опасностите за България от сблъсъка между Русия и Турция, както заяви почетният председател на ДПС, колкото в подмолната борба за влияние в страната. И геополитическата шумотевица е по-скоро прикритие на далеч по-тривиално разчистване на сметки.
Очевидните неща са две. Първо, наистина Лютви Местан завъртя кормилото на ДПС към Турция и вероятно това е силен мотив за отстраняването му. В подобни речи (спомнете си за обръчите през 2009 г.) Ахмед Доган е директен и казва това, което мисли. Второто е, че най-яростни в атаката срещу Местан бяха медиите, свързани с Делян Пеевски. Оттук насетне следват неочевидните неща. Всъщност до какво точно е довел завоят на ДПС към Турция? Или какъв е интересът на Пеевски да махне Местан? И каква е ролята на настоящия трус в ДПС за преформатирането на управляващата коалиция?
Просто бизнес, но накрая всичко е лично.
Да започнем от лесното – защо Делян Пеевски би имал интерес да се отстрани Местан? Със сигурност за Пеевски е било болезнено решението на Местан да обяви през 2014 г., че стои зад замразяването на руския проект за газопровод „Южен поток“. Каймакът на струващия 4.7 млрд. евро български участък на „Южен поток щеше да се обере от два консорциума, вторият воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Те щяха да получат половината от тази сума за строежа на 450-километровия газопровод на наша територия.
Това обаче е най-видимата причина. Поне от 2011 г. турските власти искат от България да направи всичко възможно да спре контрабандата на цигари, която според тях основно се извършва от „Булгартабак“. Дружеството изнася за Дубай, а от там цигарите влизат в Турция през Сирия, Ирак и Иран. Това беше и основна тема на турското посолство у нас, чиито дипломати не пропускаха да споменат този проблем. И на практика атакуваха основния бизнес фактор в ДПС – Делян Пеевски. Който няма как да не е записал много черни точки за Местан, който е известен с близостта си до посланика.
Но както се казва, в подобни конфликти никога не става дума само за бизнес.
Въпреки че именно доскорошният лидер на ДПС формално предложи депутата от Пазарджик за директор на ДАНС, преди година и половина Местан каза, че е отправил „силна препоръка… [Пеевски] да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС“. Това не се случи, дори напротив – още медии влязоха в скандалната машина за манипулации. Именно Местан оглави завоя на ДПС на 180 градуса към ГЕРБ през 2014 г., когато символично пи кафе с Бойко Борисов. Една от пречките завоят да стане пълен беше именно неуспелият кандидат за директор на ДАНС. „Когато Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор“, каза премиерът в началото на юни.
От средата на предната година обаче упорито се заговори, че Пеевски се оттегля, като вместо с политика ще се занимава само с бизнес. Ход, който много напомня съвета на Местан от 2014 г., а и премиерът не пропускаше да пусне по някоя многозначителна реплика в тази посока. Това обаче не се случи – вместо Пеевски, от политиката излиза Местан.
Междувременно в последните няколко месеца фирми, близки на Делян Пеевски, отново започнаха да печелят обществени поръчки, а ГЕРБ реши, че може да рискува коалиционното си партньорство с Реформаторския блок. С подкрепата си за промените в конституцията, които бяха внесени от АБВ, а не от РБ, на практика Борисов принуди правосъдния си министър Христо Иванов да подаде оставка. Само между другото Иванов също беше основна мишена на Пеевските медии. С този си ход Борисов рискува стабилността на управлението си, освен ако е нямал гаранция, че ще изгуби десет депутата, но ще спечели други 30-тина на своя страна. Подобна гаранция обаче няма как да бъде дадена от Местан.
Не е изключено гневът на Доган да има и вътрешно партийни измерения, освен личната победа на Местан със затоплянето на отношенията с Турция. Малко встрани остана фактът, че на някои места по време на местните избори бившият лидер на ДПС се опита да наложи свои хора в листите. Такъв беше случаят в Пловдив, където за кмет беше издигнат депутатът Венцислав Каймаканов, а за водач на листата – активист от младежката организация на движението. Това предизвика недоволството на областния лидер Гюрсел Алиев и местната структура на ДПС в Пловдив буквално бойкотира местните избори в града. Местан се противопостави и на издигането за трети път на кмета на Котел Христо Киров като ръководството сне доверието си от него. Заради бойкот на една част от общинските съветници от ДПС в Кърджали срещу одобряваната от Местан и вече бившия областен председател на движението Бахри Юмер кандидатура за председател на общинския съвет, вече два месеца работата на местната власт е блокирана. Ако Местан се е опитал да постави свои хора за областни председатели на предстоящите областни конференции, не е изключено Доган да е решил, че бившият лидер се опитва да овладее и партията. Намек в такава посока направи единият от триувмирата, който временно ще ръководи ДПС – Рушен Риза. Той заяви, че Местан е ръководил движението без да се допитва до централното оперативно бюро на партията. „През последната година и половина в ДПС се вземаха еднолични решения без те да са обсъждани в ръководството“, заяви Риза.
Турската карта
На този фон използването на турската карта в българската политика от ДПС и цялата геополитическа абракадабра е доста забавен ход. С това Ахмед Доган най-малкото би трябвало да получи дълга поредица от овации от Волен Сидеров. Всъщност в речта си на 17 декември Доган никъде не е казвал, че България трябва да завие към Русия, а че ЕС и НАТО в настоящия си вид са слаби и не дават достатъчно гаранции за сигурността на членките си. Нещо, което можете да чуете във всяка столица на Източна Европа, в един или друг вариант. Този скепсис активно се използва от руската пропаганда, която така или иначе няма какво друго да покаже като пример. В речта на Доган всичко това е омесено с явно неверени твърдения (например, че НАТО нямал позиция по свалянето на руския самолет), високопарни думи (ние вече не говорим за Колективното тяло) и странни брътвежи за телепатични канали. Вместо присмех, думите на Доган предизвикаха супер сериозни анализи за опитите му да предотврати ислямизирането на движението.
Ако в ДПС има завой към Турция, то първо той не е иницииран от Лютви Местан, а ефектът от него със сигурност не е ислямизирането на партията. Опитите за сближаване започнаха още през 2010 г., но тогава това не се случи – Реджеб Таип Ердоган дори отказа среща на Ахмед Доган, въпреки че в първоначалната програма от посещението тогава на Ердоган в София в качеството му на премиер беше предвидена такава. За сметка на това той се срещна с Касим Дал, който вече беше изпаднал в немилост пред Доган, но все още беше в ДПС. Освен възраженията към агентурното минало на Доган, причината за разминаването тогава беше, че Ердоган явно разчиташе, че може да постигне много повече с кабинета на Бойко Борисов, вместо с поне публично атакуваната от българския премиер ДПС.
Всъщност ДПС отдавна играе оплетен танц с Турция. От една страна, ръководството на движението няма как да мине без Анкара, тъй като нейното одобрение е нещо като гаранция за част от електората за това, че партията наистина работи за техните интереси. От друга страна, в Турция не са забравили, че Ахмед Доган все пак е бивш агент на българската Държавна сигурност и има доста по-сериозен стаж от Местан в нея. Поради това в ДПС винаги е имало посредник за отношенията с Турция – преди Касим Дал, а доскоро Лютви Местан.
През подобни посредници обаче минаваха и бизнес контактите, които често осигуряват независим от българските условия финансов източник. Достъпът до него води до усещане за еманципиране у посредниците и затова Доган никога не е позволявал твърде голяма самостоятелност по тази линия.
Местан поддържаше много близки отношения с турския посланик Сюлейман Гьокче. Неофициално се твърди и, че тримата депутати, които го последваха – Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, са поставени на избираеми места в листите с протекцията на Местан и след одобрението на турския посланик. Пак по неофициална информация това е било и едно от условията, за да се осъществи срещата на Местан с Ердоган в Анкара в средата на септември миналата година, малко преди парламентарните избори. Не е изключено това затопляне на отношенията между официалните власти в Турция и вече бившия лидер на ДПС да е подразнило Ахмед Доган, защото е червена точка за Местан в очите на избирателите на движението. Терен, на който Доган докато беше лидер на ДПС не постигна успех. В полза на Местан се обади дори турският премиер Ахмед Давутоглу. За разговора му с премиера Бойко Борисов на 23 декември знаем подробности само от БНТ, така че е трудно да разберем мотива, но въпреки всичко, това е безпрецедентен ход.
Забавното е, че Касим Дал също беше обвиняван, че иска да тласне ДПС към ислямистите. Подобно на Местан сега, и Дал беше наричан „турски агент“ и беше обвиняван, че финансира партията си със средства от Турция. Въпреки че отстраняването му беше резултат от нарастващото му влияние в партията и противопоставянето му на „бизнес“ крилото в ДПС – Христо Бисеров-Камен Костадинов-Делян Пеевски. Този аргумент беше особено силно използван, когато формацията на Дал – НПСД, реши да се присъедини към Реформаторския блок, а целта му беше да предизвика отстраняването на партията на Дал от десния съюз.
Подобно на Дал, и Местан не е заемал позиции в изпълнителната власт, а е бил само депутат. И не може да бъде компрометиран с осветяване на участието му в корупционни схеми. По тази причина аргументът, че е „работил срещу националните интереси на България“ изглежда най-удобният за Доган, за да оправдае махането му от лидерския пост. Трудно доказуем, но за сметка на това ефектен за публиката. И идеално пасващ на факта, че в деня преди отстраняването му от председателското място на ДПС, Местан потърси помощ в турското посолство.
Руската карта
Обвиненията към Ахмед Доган, че е част от руската пета колона са също толкова пресилени, колкото и, че Местан води ислямистите в България. Най-малкото трябва да се припомни позицията на ДПС по време войната в Югославия или твърдата му подкрепа за членството на България в НАТО. И, ако почетният председател на ДПС има някакви симпатии към Русия, те са по-скоро корпоративни, отколкото политически. Факт е, че без благоволението на Русия, няма как да мине най-големият инфраструктурен проект в България – българският участък на „Южен поток“. Примерът с „Южен поток“ обаче показва как парите лесно преминават в политика.
След развалянето на отношенията между Турция и Русия отново има хипотетична възможност за възобновяване на „Южен поток“ – нещо, за което правителството на Бойко Борисов не спира да търси вариант. „Южен поток, който е добър проект за България, отдавна щеше да се построи ако не бяхме паднали от власт“, каза той само преди два месеца. Дори в телефонния си разговор с Давутоглу, който според публичната информация е бил по повод Местан, Бойко Борисов не е пропуснал да му напомни как Турция е подходила вероломно срещу България, като се е съгласила на допусне „Турски поток“, проектът, който трябваше да замени пропадналия „Южен поток“.
За да се случи обаче възобновяването на „Южен поток“ под някаква форма, Москва трябва отново да приеме, че България е по-надеждното трасе – нещо което е доста трудно като се има предвид, че през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин директно размаха пръст срещу София като главна виновница за неговия провал.
Много хипотетичната възможност строежът на газопровода да захрани групировката около ДПС обаче става нулева при публичната подкрепа на Турция в противопоставянето й с Русия. Някак си не върви да прочетеш декларация за свалянето на руския бомбардировач, а после да получаваш пари от Москва.
За обръча от фирми и интереси около Делян Пеевски обаче има много голяма мотивация да се надяват и на последната сламка, тъй като около проекта са поемани много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени по някакъв начин. Например си спомнете абсурдно високата цена, която „Газпром“ плати за земята, където се очакваше „Южен поток“ да да излиза на сушата – 100 млн. евро, или по 606 евро за квадратен метър, които отидоха в Първа инвестиционна банка.
Реалните обяснения за това какво се случи са заровени в Сарая – прословутата резиденция на Доган в софийския квартал Бояна, и без отворен „портал за телепатична информация“ (един от знаменателните изрази в речта му на 17 декември) е трудно да се проникне в тях. Затова и голяма част от анализите напомнят жанра на Кремъл-огията – какво може да се разбере за разположението на силите и политиката на СССР от подредбата на членовете на Политбюро и ЦК на КПСС на празничната трибуна за 1-ви май и от посланието между редовете на „Правда“ и ТАСС. При ДПС-ологията също са видни само повърхностни действия и събития, а някои аналитични похвати са още по-сложи – четенето на кафявите медии, близки до Делян Пеевски, си е достатъчно миризливо и неприятно занимание, за да бъдат и анализирани.
Сигурно е само, че театърът това да ни се представи като политическо действие е неубедителен. Такива са и опитите случващото се да бъде анализирано само по публичните изяви на основните участници. ДПС никога не е била точно политическа партия, а политическото крило на мащабна бизнес организация, фокусирана върху кражбата на публични ресурси. И върху разпределянето на порциите в държавата.
Източник: capital.bg
Автори: Велина Господинова, Илин Станев
