Да, заглавието е пейоративно. Но в никакъв случай не значи, че всички журналисти са зле. Само че от общия поглед върху нещата, качеството на журналистиката в България е ниско:
– грамотност – журналистите са хора, които постоянно работят с речта (писмено или устно). Освен това в образованието им се включва езикова култура, стил и такива неща. Т.е. те трябва да са стожерите на грамотността. Обаче това хич не е така – като започнем от правописни грешки (напр. бъркане на „и“ и „й“), пунктуационни грешки (и аз правя такива, не е фатално, но прави впечатление), и стигнем до неправилна употреба на изрази, безогледно заемане на чужди думи, които имат точни еквиваленти в български. Липсата на умения за обработка на текст също. Тук ще отбележа например идиотското копиране от страна на в-к Стандарт на „О, Лидъл“. Copy-paste дори се оказва трудно нещо – та са сложили кавички в заглавието (въпреки, че твърдят, че авторовият правопис бил запазен), и незнайно как са сложили един стих два пъти.
– обща култура. Онзиденшната „теория на тетивата“ беше просто поредния пример. Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да се образоват поне малко в него. С идеята, че и читателите са също толкова неуки в дадената област като тях. Имам приятели и познати – учени, и предполагам се сещате каква е тяхната реакция, след като някой журналист отрази нещо от тяхната сфера. Помня, че миналата година беше „Година на астрологията“, вм. „на астрономията“ (случайно – пак според Стандарт). В уикипедия има много информация. Освен това отстрани на всяка статия има връзки към статии на различни езици за същото понятие. И така човек разбира това как се казва на български. Просто трябва малко желание.
– етика – т.нар. „журналистическа етика“, по мои наблюдения, не е особено застъпена. Пак горния пример – когато Стандарт публикуваха „О, Лидъл“, изобщо не ме попитаха дали може. Не че щях да им забраня. Но не прави добро впечатление. Умишленото изваждане на реплики от контекста също е често практикувано. Да, целта е да звучи скандално и интересно. Но така се изкривява истината. Например, при инцидента с дерайлиралия влак Бургас-София , един от тези които са били интервюирани е отчел липсата на важна част от въпросното интервю. От него е бил изрязан въпроса „ще се возите ли пак с БДЖ“. Вероятно, защото отговорът е бил „Да, още довечера“ (а тонът на репортажа е колко е зле БДЖ).
– коректност на информацията – това е пряко свързано с предните две точки. Поради ниската обща култура и ниската етика, информацията се изкривява. Вероятно всеки ще се сети за случаи, в които две медии описват един и същи случай по коренно различен начин (последно помня една история с полицейско преследване). Само от моят малък пряк досег с журналистите има доста примери. Те влизат в раздела за журналистическата етика, но се отразяват пряко върху достоверността на информацията. Четох онзи ден един материал в e-vestnik. Там се твърди, че всички вестници се издържат от защитаване на корпоративни (а вероятно и държавни) интереси. Тези твърдения не могат да се докажат, въпреки промените в медийния закон, и са само слухове, но „поръчковата журналистика“ е тема от много години и моето лично мнение е, че такава съществува в големи размери. От една страна са прессъобщенията, които са съвсем нормална практика, от друга страна са статии и репортажи които умишлено насочват общественото мнение в дадена посока (като например гореспоменатия репортаж за БДЖ)
Знам, че от горното излиза, че средностатистическият журналист е „неграмотен, прост, неетичен и продажен“. Може би е хубаво, че „средностатистически“ е абстрактно понятие. И съм доволен, че има добри журналисти, които не се вписват в горните критики. Но докато за немалко хора „казаха го по телевизора“ и „пишеше го вестника“ е еквивалент на „неоспорима истина“, то аз никога не приемам нещо излязло в медиите за 100% достоверно. Както беше казал някой – „Когато от екрана ви поздравят с „Добър вечер, уважаеми зрители“, проверете дали вън не грее слънце“.
