„Но нали знаете, изкушението да отречем истината и да се опитаме да произведем своя собствена реалност е нещото, което ни доведе до Ирак.“ /Алберт Арнолд „Ал“ Гор, Младши (1948)американски политик, преподавател, бизнесмен и природозащитник, лауреат на Нобелова награда за мир/
Изкушението да отрекат истината и да се опитат, да произведат собствена реалност се опитват и мнозина у нас. До къде ще ни доведе това, обаче още не е съвсем ясно.
През последните дни, много се изговори и изписа по случая със служителят на правителствената пресслужба Любомир Методиев, който удари репортер на вестниците „Телеграф“ и „Монитор“. Скандалният случай се разиграва край Пловдив, където Борисов бе на посещение и разгледа археологически разкопки. Ядосан, че репортерите не се отдръпват от могилата, Методиев ударил през ръката с микрофон журналистката Ели Крумова. Тя разказва, че от обида се разплакала и си тръгнала от събитието. Борисов накарал пресаташето да ѝ се извини, след като другите журналисти изразили възмущението си. По-късно служителят поднесе извинения и публично, чрез фейсбук профила си.
Асоциацията на европейските журналисти осъди постъпката и поиска дисциплинарно уволнение за служителя, като припомни и друг случай, в който той е имал обидно отношение към репортери.
Методиев бе освободен от длъжност.
До тук си мислехме, че всичко е приключено, по един що-годе справедлив начин. Някой е сбъркал, наказан е, а пострадалата е до някъде овъзмездена. Е,да, ама не!
Точно в този момент, мнозина колеги се втурнаха през глава да защитават….удрящия, макар да очаквахме, че ще изразят солидарност с тази, на чието място можеха да са те. Заточиха се едни прочувствени обяснения „колко добър човек е Методиев“, заговориха за „едно огромно сърце“, въпреки че никой не бе казал, че е лош човек или че няма сърце. Просто така описваният „добър човек“, извърши нещо лошо и би следвало да си понесе отговорността за това.
В ефира на една национална телевизия, докато мимоходом, без да отделят много време на случая, споменаха, че видиш ли-микрофонът на Методиев „излетял“ от ръката му неволно, така твърдял той. Липсваше версията на другата страна, на колегите, които са станали свидетели.
После стана ясно, че група журналисти направили подписка в защита на Любомир Методиев и я дали на Премиера, за да го върне на работа! По дяволите!? За първи път, искрено се надявах това да е fake news! Оказа се, че не е, нещо повече, Борисов пък, вероятно заради многото защитници на бившия му вече служител рекъл, че ако пострадалата приеме извинението на Методиев, той можело да преосмисли решението с освобождаването му.
Много мислих, преди да се реша да пиша за това, но някак ми се стори позорно да замълча, щеше да е все едно съм се подписала в защита на Методиев. Затова, с риск да бъда нападната, обиждана и очерняна от свои колеги, реших да кажа няколко неща.
Изключителна липса на колегиалност, твърде наведено поведение и много обидно за цялата гилдия, ако изобщо още я има!
Не е нормално, който и да било да напада журналист, да не говорим пък за правителствен служител, чиято заплата идва от нашите данъци!
Не е нормално, да сме токова зависими и толкова да не се срамуваме да го показваме!
Не е нормално, да стоим наведени, щото така е по-доходоносно! Въпреки, че явно мнозина се надяват на това, че „преклонена главица, сабя не я сече!“
Тя, Елена Крумова е наша колежка, на нейно място можеше да е всеки един от нас! Замисляте ли се изобщо? Мислите ли, че може да дойде време, в което онези, на които днес се кланяте, ще започнат да удрят вас? Ей, така неволно, щото им е „отхвръкнал микрофона“, отскочила им е ръката!
Вие, всички, които публично оправдахте насилието сте лакеи, обикновен слугинаж на властта! За колко точно се продадохте? Заслужаваше ли си поне? Как ще заспите спокойно?
Пожелавам Ви, утре когато се събудите изкушението да отречете истината, да не ви горчи много в устата! Дано се чувствате удобно в измислената си реалност!
