8-ми декември мина. За някои чудесно, за други не толкова, някои го прекараха тежко, на други не се отрази, но във всички случаи мина. В Благоевград, Сандански, Банско, Боровец, Пампорово…Градовете се препълниха и заведенията не смогваха. Не смогнаха да обслужат празнуващите студенти.
Въпросът е: празнуващите какво точно студенти щурмуваха клубовете в Югозапада? Не ме разбирайте грешно – изпитвам дълбоко уважение към всеки, захванал се да учи. Ала наистина да учи. Да ходи на училище, да попива знания, да се образова и утре, когато ми е необходим лекар и отида при съответния специалист, там да ме посрещне един квалифициран, образован в специалността си професионалист.
Ала реалността не е такава и нещо в обществото е объркано, дори обърнато с краката нагоре. Университетът е празен, дискотеките – пълни. По последни данни цели 10 000 студенти са отпразнували студентския празник в Банско. И в това не би имало нищо лошо, ако цените в курортния град не бяха тройни, ако студентите, щракали с пръсти в дискотеки и механи там бяха изкарали парите си сами. С честен и достоен труд. С пот на челото, както се прави откакто свят светува. Не с безобразно харчене на една родителска заплата за два дни. Не с празнуване на позиция, която нямаш и не си постигнал. И определено не с парадиране и амбиции на теория.
За празненството по повод висшето образование в България се отделят повече време, средства и усилия, отколкото за самото висше образование. У нас висшето образование е някакъв култ. Познавам студенти от доста места в Европа и никъде, никъде към придобиване на образователно – квалификационна степен „бакалавър“ не се стреми всичко живо така, както в България. Когато станеш бакалавър обаче, гледаш с други очи на света. А може би и света на теб. Нищо, че не можеш да изпишеш вярно специалността, по която е степента ти. Имаш висше.
Затова и празнуването на времето и усилията за придобиването му се полагат толкова старателно. Затова и честването му се превръща в еквивалент на предаването „Кой е по-по-най?“ и елитът, бъдещето на България се съревновава в категория „най-скъпо облечен вишист“..„Веднъж му е празник, нека изкара добре“, мислят родителите. „Веднъж ми е празник, ще харча колкото искам“ – мислят студентите. Проблемът обаче е, че всеки ден им е празник. На тези, които по четири – пет години не работят, а учат само на теория. На последователите на фразата „аз да завърша, пък цял живот ще работя“. И на тези, които смятат, че родителите им са банкомати. На тези, които превръщат едномесечния труд на своите родители в тлъста печалба за собствениците на клубове и хотели. Но понеже е студентски празник, може. Ала колко „студентски“ е студентският празник?
