Люк Слеийд е от Понтъприд (близо до Кардиф), Южен Уелс. Той работи в букмейкърски клуб и приема залозите за конни надбягваня.
От една година насам в съзнанието на 29 – годишния Люк се е загнездила идеята да дойде да живее в България, а от скоро прави сериозни стъпки в тази насока. За свой нов дом Люк е избрал не друг град, а Благоевград!
За причините, потикнали един англичанин да избере Благоевград пред което и да е населено място в Уелс, за чувствата, които нашият град поражда в едно английско сърце, за традициите, обичаите и делото на Левски през погледа на един млад мъж от Уелс, вижте в откровено интервю с него.
„ За първи път дойдох в България през 2015г., мой приятел от университета ме покани да му дойда на гости. Първите ми впечетления от България са малко мрачни, може би защото пътувахме към неговия град през нощта. Небето беше пълно със звезди, мрачно, но красиво. Помня силуетите на планините (Пирин и Рила), те бяха много красиви. Спомням си и сградите – те изглеждаха много груби.“
Люк е посрещнат на паркинга на летище „София“ от своя приятел Теодор и неговата майка. Оттук нататък пътешествието му в страната ни продължава до Троянския манастир, после до крепоста в Ловеч.
Теодор разказва подробно на Люк за делото на Левски. „За мен това беше много вдъхновяващо. Разбрах за тази велика личност, дала живота си за родината си и се изпълних с огромен респект, разбрах защо българите говорят с такава гордост за Левски – дело като неговото е вечно!“, допълва развълнувано Люк.
Преди да достигне крайната цел на пътуването си – Благоевград, англичанинът посещава и столицата.
„Впечатленията ми от обстановката в центъра на София са страхотни – този град ме накара да се почувствам страхотно, между театрите, сградите, паметниците и хората човек няма как да не се усмихне.
Когато дойдох в Благоевград, ме впечетлиха много фонтаните в центъра. Красивите сгради, чистотата и поддържаните зелени площи, а също и кръстът, който бди над града – цялата тази гледка е вдъхновяваща. А когато вечерта отидохме до самото място, на което е издигнат кръстът, останах силно впечатлен от гледката, която се разкри пред очите ми. На фона на светлините вечерно време, Благоевград изглежда величествен.
Когато ми казаха, че отиваме на кафе, очаквах както в Уелс да идем в малко кафене, като „Starbucks“, вместо това обаче получих най-красивата гледка. Беше много успокояващо, пия си кафето и се наслаждавам на гледката…Млади хора, много деца, много усмихнати граждани – изобщо Благоевград е един млад и красив град.“
Попитахме Люк какви са основните разлики между Уелс и България. Той е много впечатлен от факта, че тук има традиции и занаяти, запазени и до днес. Изключително силно са му подействали разказите на приятеля му Теодор за историята на страната ни, за мрачните векове и славните години, които са я написали.
„Успявате да съхраните българщината“ – допълва развълнувано Люк.
Естествено, нямаше как да не го попитаме за нещата, които най-много му харесват в страната ни и причините, които са го потикнали към решението да се установи за постоянно тук.
„На първо място невероятно красивите жени- те изглеждат като като богини! (смее се ). Хората са много топли, храната, природа, градовете са красиви и уютни. В Уелс се храним предимно със замразена и полу – замразена. Хората я предпочитат, защото е евтина и бързо се приготвя, свежата храна у нас е скъпа. Ние пазаруваме за цяла седмица от хипермаркети. В кварталните магазини можеш да си купиш само цигари, алкохол и сладки неща, не можеш да видиш щанд с прясно месо или млечни продукти в тях. Това е така, защото в Уелс е много влажно и храната се разваля бързо.“
Решението на Люк да заживее в България е подтикнато и от разликите в начина на живот и стандарта между Уелс и нашата страна.
„Повечето хора получават около 720 паунда, което у нас е минималната работна заплата. Огромен процент от хората живеят под наем, да си купиш жилище е скъпо. Спалня, хол и кухня струват около 400 – 450 паунда, а апартамент с две спални – около 600 паунда. Апартамент с три спални пък струва около 750 паунда. Проблем в страната ми е и големият брой бездомни хора. За да влязат в програмата за безработица и да получат социална помощ или да започнат работа, им трябва адресна регистрация, а за такава трябва поне да са някъде под наем, за това обаче им трябват пари…Така много хора се въртят в омагьосан кръг, от който няма изход.
И не само в кръга на шегата ще кажа, че сградите там са еднотипни, в един квартал лесно можеш да се изгубиш. Нямат тераси, а покривите им са слепени, има много мишки и буболечки. Животът е много забързан, а тук е спокойно. Хората са ведри и усмихнати и обстановката е много по – приятна за живеене. Защото, в крайна сметка, живеем само един живот и е важно да го изживеем щастливи и на прекрасно място!“
