Не е новина днес да се каже, че Европа има проблем с имиграцията, особено с все по-увеличаващите се предизвикателства, пред коите е изправена, поради трудната й отредена роля на врата за бежанците от бедстващите региони отвъд южното Средиземноморие и Арабския полуостров и изобщо за хората, които търсят възможности за по-добър живот извън собствените си родни места.
Естествено процесът на мултикултурализацията не е започнал с последните години – с проблемите в Близкия изток и войните, принудили големи потоци от хора да се разпръснат в съседни страни. Европа сама по себе си може да се нарече континент на големи имиграционни процеси и в самата нея, между собствените й граници, без да броим едностранчиво външният принос това да се случва.
Ето как би изглеждал Старият континент и какъв флаг щеше да се вее във всяка държава, ако се взимаше под внимание единствено второто по численост гражданство на хората, които са я преоткрили като свой собствен дом.
Не е случайно, че България е оцветена във флага на нашата съседка Турция. Но в това няма нищо конспиративно, все пак припознаващите се за турски граждани в България са първата по брой етническа група.
