Светлината дирижира биологичния ни часовник през кратките есенни дни
Връщането на стрелките с един час назад при преминаването към зимното часово време в нощта срещу 25 октомври пряко засяга естествения ритъм на човешкия организъм. С намаляването на дневната светлина през есента очите подават по-малко сигнали към мозъка, което променя синхрона на вътрешните биологични часовници, обясни вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова в студиото на предаването „Пулс“ по NOVA NEWS.
Ролята на светлината като главен сигнал
Въпреки че местенето на часовника с шестдесет минути изглежда като малка промяна, то съвпада с периода на все по-кратки дни. В тази среда светлината играе решаваща роля за поддържането на тонуса, паметта, вниманието и способността ни да вземаме решения. Тя управлява така наречените циркадни ритми, които движат жизнените процеси в тялото в рамките на едно денонощие.
„Циркадните ритми са 24-часови ритми в нашето поведение, във физиологичните ни процеси. Те се генерират от биологични часовници в нас и синхронизират нашия вътрешен свят с този отвън“, обясни проф. Александрова в ефира на NOVA NEWS.
Основният механизъм се задейства чрез зрението, което изпраща директни сигнали към централния биологичен часовник, разположен в мозъка. За ролята на този природен стимул ученият от БАН допълни: „Светлината. Тя е тази, която се улавя от очите. Те ни помагат не просто да виждаме, но подават информация, че е започнал новият ден, че започва един нов цикъл, една нова малка страница в нашия живот“.
Вътрешният оркестър на организма
За да илюстрира как тялото се адаптира към промените в околната среда, проф. Радостина Александрова сравни сложната биологична система с музикален оркестър. В него всеки отделен музикант следва собствен ритъм, но диригентът е този, който задава общата посока. По същия начин централният часовник в мозъка координира периферните часовници, разпределени в различните органи и тъкани на тялото.
Освен от дневната светлина, тези вътрешни механизми зависят силно от ежедневните ни навици, сред които са физическата активност и режимът на хранене. Самите денонощни цикли не са случайни, а представляват древен еволюционен отговор на природата към въртенето на планетата и постоянната смяна на деня и нощта.
„Животът на Земята се е приспособил към движението на планетата. Такива циркадни ритми има не само при хората, а и при животните, при растенията, при микроорганизмите“, посочи още вирусологът от БАН.
