Държавата на ордените и медалите или как да получим почести за това, че си вършим работата

Изкриваха се съвсем представите на хората в тази държава, ама толкова се изкривиха, че сме способни на такива абсурди, които са далеч от здравата мисъл, ако изобщо има някаква мисъл у нас. Попаднах последните два дни на две публикации, които ме накараха да се замисля, това случва ли се наистина, нормални ли сме всички, как може да сме толкова слепи и да вървим накъдето ни завъртят с широко затворени очи?!
Едната публикация описваше как правителството предлага на президента да удостои с орден „Стара планина“ – първа степен, изпълнителния директор на „Метрополитен“ ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев. Членовете на екипа, работил по изграждане на подземната железница, инж. Кирил Зайков, инж. Валентин Тодоров, инж. Димитър Тодоров и проф. инж. Божидар Божинов, пък са номинирани за медал „За заслуга“. Мотивът е значителният им принос при подготовката на проектите, строителството и въвеждането в експлоатация на отделните участъци на софийското метро.Тоест всеки в тази държава или каквото е останало от нея, който си е свършил работата, която му е възложена , трябва да получи орден, медал или грамота поне?!Вие нормални ли сте?Нали всеки е длъжен да си върши работата, за която му се плаща,какво чудо видяхте в това? Всеки съвестен и отговорен човек е длъжен да го прави.Ордени и медали в нормалните страни се дават за особени заслуги, не виждам в този случай особена заслуга, хората просто са свършили това за което им е платила държавата!
Днес ме връхлетя друга подобна публикация: „Бърза реакция на община Благоевград: Отстраниха паднали дървета и клони след бурята вчера“ и още „Само така, с общи усилия, можем да допринесем Благоевград да се превърне в още по-добро място за живеене.“, три пъти „УРА“ за общината, която си е свършила работата! Ама толкова е хубаво, толкова похвално, че държавните служители, които взимат заплати благодарение на нашите данъци, са си свършили работата- новина „достойна“ за първа страница в националните даже ежедневници! Полудяли сме,вече съм убедена! Трябва само и медали да връчим сега на общинските служители, за да е честно, да не се чувстват ощетени спрямо колегите си от първата публикация!
До къде стигнахме, та да се радваме и благославяме,че някой си е свършил работата? Или умишлено се „лустросваме“ къде предизборно, къде заради финансов стимул, или вече толкова сме свикнали никой да не си върши работата, че когато се случи обратното се радваме,превръщаме го в шумен празник, триумф на постиженията?!
Няма да се оправим скоро, не заради онези горе, които ни управляват, а заради тези долу, които се впечатляват от подобни „постижения“ и възторжено викат по три пъти „УРА“ на всяка „свършена“ работа на милите ни, отдадени на работата държавни служители.

Comments

comments