На 16 април отбелязваме Деня на българската конституция и професионален празник на юристите и съдебните служители.
В историческото си развитие България има 4 конституции – Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция (16 април 1879 – 6 декември 1947), Конституция на Народна република България (6 декември 1947 – 18 май 1971 и 18 май 1971 – 13 юли 1991) и действащата Конституция на Република България (12 юли 1991).
Първата българска конституция – Търновската, е гласувана на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие. Състои се от 169 члена, подредени в 22 глави.
Търновската конституция провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.
