Православната църква чества Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.
Днес също могат да се боядисват яйца. В полунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с „Христос Возкресе! – Воистина возкресе!“ и си пожелават здраве и щастие. Църквата се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком в къщи, като се внимава да не угасне. сят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена в къщи.
Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.
За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва след човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства.
След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.
След това арабските младежи на висок глас обявяват на всички в храма, че няма друга вяра, освен православната, и че месията Христос е единствеият Бог.
Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички са в напрегнато очакване, тъй като според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.
Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх – според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.
От там свещеният огън тръгва по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специален полет.
