Провокирани от едно проучване на друга регионална медия, съпоставихме и анализирахме десет основни трика за печелене на местни избори, без да се спираме на основния трик – купуването на гласове, за който ще има отделен материал. Ето ги и тях:
Трик номер 1: Предизборна търговия с ромите. Кметът се прави, че ромски проблем не съществува. Ромите не дължат пари за ток, вода, наеми – а, бе, за нищо не дължат. Почти всички строежи са им незаконни, но от общината и това не виждат. Нещо повече, ромски лидери сключват договори с общината, като сумите се отпускат на най-често на неправителствени организации. Ангажиментът на тези лидери е да прибират личните карти на електората, да го обучат и да го контролират като робовладелци. В резултат, при по-ниска избирателна активност този вот е от съществено значение.
Трик номер 2: Налага се практика, фирми от други градове да бъдат избирани за изпълнители на ключови строителни обекти и обществени поръчки в съответната община. Местните фирми се посочват от кмета като подизпълнители, едва след като са намерили начин да му се „помолят“ достатъчно убедително. При това, остават под пълен контрол на кмета, тъй като договорите им като подизпълнители могат да бъдат прекратени във всеки един момент от изпълнителя на поръчката. Още повече, че именно през този изпълнител се изплащат официално сумите от общината, съответно така достигат до реално извършилите строителните дейности.
Трик номер 3: Пълен поименен контрол на всички назначения. Допуснатите на работа лица трябва да бъдат лично лоялни към съответния кмет. При непослушание се уволняват от работа. Стига се до пълна икономическа диктатура на съответния кмет.
Трик номер 4: Общинската и кметска администрация се назначава в избирателните комисии, защото познават всички хора в съответната община и могат да следят кой как гласува. Всеки, на който работата му е свързана с общината трябва да гласува правилно, за да запази своята работа. Обикновено тези хора са натоварени със специални мисии като „случайно” объркване на нечии данни, надничане в бюлетини и ред подобни непочтени практики.
Трик номер 5: Контрол над бизнеса, чието развитие зависи от общинската управа. Фирми, които чакат разрешителни от общината са заплашвани, че ако съответният кмет не е на власт, няма да ги получат. Ако смеят да кривнат, вратите на общинската управа се затварят за тях.
Трик номер 6: Численото превъзходство на хората в секционните и общинската избирателна комисии се използва умело. Тези хора отговарят за технически повреди и създаване на всички предпоставки бюлетините на политическите противници да намаляват и/или изчезват.
Трик номер 7: Купуване на цели комисии в малките населени места с цел в края на изборния ден, да се отчита вот на хора които не са упражнили реално това свое право и не са дошли физически да гласуват.
Трик номер 8: Местни вестници и сайтове се използват като пропагандна машина. В тях за проблемите на съответната общината не се споменава и дума. Кметът е чист като сълза и раздава усмивки на всяка страница. На хората се представя действителност пълна с цветя и фойерверки. За възрастните в селата, които веднъж дневно отскачат до центъра и магазина, вестникът на общината дава единствените новини от града. Чете пенсионерът местния ни вестник и си вика: колко е хубаво, сигурно само аз имам проблеми. Затова по-добре да си трая и да не преча на младите.
Трик номер 9: Демонстрационно откриване на нови обекти. По няколко пъти. Ударно откриване на игрища, паркове, градинки, детски площадки, без да се споменава тяхната завишена цена. Грандомания и излишна показност по време на мандата. Подтекст: колко много неща направихме, колко лентички отрязахме, работим за вас, гласувайте за нас!
Трик номер 10: Псевдо-религиозна политика. Демонстриране на християнски традиции и смирение пред медиите, докато извън тях е истински Содом и Гомор.
Има един трик обаче, с който можеш да победиш всичките тези трикове. Не, не е жокер или вълшебна карта от детските игри. Нарича се бюлетина и се ползва в тъмната стаичка за гласуване. Насаме. Тогава решаваш дали си доволен от живота си или не си. Всеки има право на това. Всеки има право да гласува и за когото си иска. Въпросът е поне да се замисли, за да не бъде просто материал.
