По-лесен внос на работници от страни извън ЕС и удвояване на квотата за чужди специалисти, които може да наеме дадена компания. Това са част от предложенията за промени на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесени на второ четене от група депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти.
Вероятността мерките да бъдат приети е голяма не само защото се предлага от народни представители от управляващото мнозинство, но и заради официалната подкрепа от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), които публикуваха свое положително становище. Бизнесът в страната отдавна настоява за олекотяване на процедурата за внос на работници извън ЕС, особено на фона на изострящия се недостиг на кадри с подходяща квалификация през последните години. От АОБР цитират анкета, проведена в края на 2017 г., според която 45% от работодателите посочват, че планират да назначат нови работници, а 29% – че има такава вероятност в зависимост от развитието на пазара.
Това е втора инициатива за облекчаване на нормативната уредба за внос на специалисти, след като през ноември парламентът прие изменения, според които срокът на т.нар. синя карта за висококвалифицирани служители от страни извън ЕС се повиши от една на четири години.
Квотата на чуждите работници нараства
В момента работниците в дадена фирма, които са граждани на трети страни, не могат да надхвърлят 10% от общия брой на заетите в нея. Предложението на депутатите е таванът да се вдигне на 20%. Ако фирмата е с персонал под 250 души и оборот под 100 млн лв. – до 35%.
Вносителите посочват, че все по-често на бизнеса му се налага да използва една от разпоредбите в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която позволява фирмите да искат специално разрешение от министъра на труда квотата да е по-висока от разрешените сега 10%.
Да отпадне ограничителният списък
Отново се предлага и премахването на ограничителния списък с професии, според който се внасят висококвалифицирани кадри в страната (с т.нар. синя карта на ЕС), без работодателят да трябва да изготвя анализ на пазара, за да докаже нуждата от внос на работниците. Доскоро синя карта без пазарен тест се издаваше само за десет професии от сектора на информационните технологии. През януари към тях бяха допълнени и три инженерни специалности.
Вносителите на промените посочват в мотивите, че с отпадането на изискването за пазарен анализ България ще подобри шансовете си на глобалната сцена за привличане на специалисти.
От разрешение към регистрация
Друга мярка е свързана с искащите да работят в България граждани на страни извън ЕС, които са с доказан български произход. Според закона в момента, докато чакат издаването на документ за постоянно пребиваване, те трябва да получат разрешение за пребиваване и работа от МВР. Сега се предлага единствената стъпка да е регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта.
Позицията на бизнеса
Според работодателските организации промените ще облекчат значително вноса на специалисти. „Икономическото развитие на страната ни изисква приемането на такива мерки“, се посочва в писмото им до парламента.
Успоредно с това бизнесът предлага и няколко други мерки. Една от тях е срокът за издаване на разрешение за работа в България на хора от трети страни да се съкрати от 30 на 14 дни, а самото разрешение да е валидно не за 12 месеца, а за 24 месеца.
Друго предложение засяга сезонните работници – по закон те могат да работят в България до 9 месеца, но в рамките на календарната година. Зимният туристически сезон обаче обхваща две календарни години, затова и бизнесът настоява това уточнение да отпадне.
