Започна седмицата на Прошки. Днес е ден за прошка и утре пак ще е, а аз не намирам смисъл и начин да простя на всички и за всичко. Социалната мрежа се изпълва с безбройни статуси, че „силните прощават“, а аз не намирам сили, защото може би съм слаба.И нека е така, но няма как да прекърша в душата и сърцето умишлено причинени ми рани, да погледна от „високо“ и да убедя себе си, че съм простила. А щом е така, значи няма да простя или после не бих простила на себе си.
Някой може да каже, че съм лош човек или че пристъпвам вярата и всичко християнско и може да е прав. Може би не съм стигнала до онова ниво на извисяване, което да ми позволява съзнателно да прощавам всичко и на всеки, просто защото е време за прошка, според календара.
Би било изключително лицемерно да кажа „прощавай и прости ми“, ако дълбоко в себе си не съм убедена, че мисля и чувствам това, а аз може да съм лоша, но не бих си позволила да лицемернича, за да ви се харесам.А и прошката и прощаването не са само статуси във Фейсбук, а думи с дълбок смисъл, които повърхностните умове на някои хора никога няма да осъзнаят. За мен тези две думи са състояние на духа, ниво на осъзнаване, дълбоко осмисляне, и в крайна сметка – индивидуално решение.
Аз не съм намерила начин да простя на хората, причинили страдание на други хора и не търся начин дори. Когато съзнателното смачкваш личности, съдби, настояще и бъдеще ти заслужаваш всичко друго, но не и прошка.
Сигурно е много лесно да напишеш „прости ми и простено да е“ когато не го мислиш, но какво променя това, освен че ставаш един от всички онези, които ще постнат тези думи като статус. Аз няма да го направя.
Чувала съм за себе си , че съм зла, че само „оплювам“, че винаги съм недоволна. Да, така изглежда и познавайки начина на мислене на хората и различните поведенчески модели, разбирам този упрек. Той е истински, но и по детски наивен.
Проблемите, които поставям имат нужда от решения, защото са в основата на нашите, междучовешки отношения. За тези, които причиняват умишлено страдания на всички ни, моето писане е досадно мрънкане, перманентно недоволство, черногледство .. Всичко това го знам, но дълбоко не ме трогва, защото знам, че всеки проблем има решение, което трябва да бъде намерено и изпълнено. И аз продължавам да търся решенията, пък вие ме упреквайте, може да прозвучи грубо, но не ми пука за мнението ви, когато то е толкова ограничено. А за грубостта си, също не ми прощавайте и без това не се извинявам!
Как и къде да намеря сили да простя на хората, които съсипват града, който обичам, в който живея и в който съм родена. Не мога, защото знам защо го правят.
Не искам да простя на тези, които отнемат времето и живота на всички ни, вкарвайки ни в техния далавераджийски филм. Не мога и не искам да им простя.
Не мога да простя на тези, които правят така, че семействата да се разделят в гонене на щастието и са се пръснали някъде по света. Тези, които съзнателно ни лъжат, губейки единственото ценно нещо на този свят – времето да бъдем заедно с хората, които обичаме и чувстваме близки.
Дали съм лош човек, заради моят начин на мислене, действие и думи? Вероятно, да!Вероятно имате право и вие, които не ме харесвате, заради това което съм. Въпреки това, аз съм доволна от себе си, защото вярвам, че това което правя е моят верен път. Знам,че има неща за които съм грешила, особено когато „обличах“ във вяра непочтени хора и повярвайте, дори на себе си не мога да простя факта. Ако някой ден простя на себе си тези грешки, може да простя и на вас.
Днес искам прошка само от хората, които обичам и уважавам, защото знам, че много пъти съм им причинявала болка в желанието си да им помогна, правейки това по грешен начин, защото вероятно съм ги ранявала без да искам това.
Днес ще дам прошка на хората, които са се опитвали да ми направят добро, въпреки мен самата. Защото знам, че това е най-трудното нещо на света.
