Преди броени дни една национална телевизия беше подложена на безпрецедентен натиск от страна на синдиците на КТБ, от страна на полицията и незнайно още кой…Задкулисно разчистване на сметки и помпане на мускули си пролича в действия на овластените лица при опита за изземване на имущество на ТВ7.Целта на абсурдната операция е била да се спре телевизията и да не останат следи,това се случва през 2015 година, 21 век в нашата България.
Към офисите на една телевизия са пренасочени сили, които трябва по това време да охраняват мача Левски – Лудогорец. Има 4-5 коли от магистрална полиция, както и 6 джипа служители с бронежилетки. Униформените не са наясно какво се случва и защо са там. Като планиране тази операция беше пълен провал, провал който разтърси из основи и държавата и медиите и хората.Провал за който сякаш никой не знаеше, че се случва, дори министърът на вътрешните работи не знаеше, въпреки че ако не тя кой трябваше да е уведомен за мащабната грозна акция, която изложи държавата и управлението и за пореден път?!
Това, което се случви с ТВ 7 е чудовищен скандал, брутално посегателство върху свободата на словото! Не може с качулки да се влиза в тв ефир! Това ще има силно негативни последици за България! Кой изпрати полицията при журналистите, а не при бандитите?Един логичен въпрос на който надали някой ще отговори скоро….
Ужасно е да гледаш фашизъм на живо! Триумф на анцузите. Епопея на юмрука в зъбите на свободното слово. Нахлуването в ТВ 7 напомня по брутализъм на нахлуването в редакцията на „Шарли ебдо“. Не го прави ислямска държава обаче. Мутренската държава го върши.
Целта на акцията срещу ТV7 е тя да спре. А защо? За да може тя да се обезцени. Изчезват ценните й кадри и тя може да бъде купена на нищожна цена, КОЙ има интерес от това?
И докато всички продължаваме да питаме „КОЙ“ и никой да не ни отговаря,а ние да се примиряваме с мълчанието, бавно ден след ден ще умира българската журналистика, свободата на словото ще изчезне и ще остане послушният слугинаж,на този който се крие зад въпроса „КОЙ“,защото утре могат да нахлуят и в нашите офиси .Ако искаме да променим нещо,трябва да започнем от себе си, от начина си на мислене и на действие, защото нали точно затова сме избрали журналистиката, за да казваме онова, което мислим без притеснение,че на някой няма да му се хареса…Когато сме избрали да бъдем журналисти, сме знаели, че няма да ни харесват. Това е нормално – да не бъдеш харесван от всички. Даже е препоръчително в нашия случай. Призвани да бъдем „лоши вестители“, посредници между непримирими участници в събития, ние – хората с въпросите към всички по веригата, често сме под прицела на всички, които питаме. Защото за тях „обективно“ е само тяхното мнение. Всеки опит за запълване на картината с нюансите и щрихите на истината, се приема на нож от засегнатите.
Това е риск. Реален. Професионален. Изчислен и избран от нас.
Когато подпалят колата на авторитетен журналист два пъти за една година и гилдията не скочи явно, извън говоренето по студиа, това ще е ясен знак, че войната е спечелена. Че няма съпротивителни сили. Че няма журналисти, които вярват в каузи. Че не е останало нищо не купено, не претопено, не счупено, не стреснато.
Това ли искаме да покажем? Или ще чакаме някой да умре, за да вдигнем закъснели плакати „не на страха!“
Днес е денят. Не утре или друг ден, някога, когато ни е по-удобно!
Защото, ако страхът покълне, няма връщане назад.
И още нещо – тези, чиито проблеми отразяваме, за чиито каузи се борим, да знаят, че нападенията над нас засягат и тях. Защото някой ден няма да има кого да потърсят за помощ. За истинска професионална подкрепа. За битка, а не за „нареждане“. И поръчителите да знаят. Всичко се връща. Някой ден ще плачат за истинска журналистика. Ще търсят обективност и справедливост. Но ще се сблъскват само със собствените си скопени и урудливи отрочета, които най-вероятно първи ще се обърнат срещу тях. Цветан Цветанов знае за какво става въпрос. Тези като него, да не мислят, че ще ги подмине.
Да видим можем ли да се ядосаме истински, навреме и без за чакаме Делян Пеевски да ни организира с някое свое непремерено назначение.
