Точно в 12:00 ч. днес бяха пуснати сирените в страната, а с две минути мълчание хората отдадоха заслужена почит на загиналите за свободата и независимостта на страната ни.
Много бихме искали да ви съобщим това, ала за наше огромно разочарование ще бъде лъжа. А политиката на медията ни е да не лъже. Затова ето я истината.
Точно в 12:00 часа днес, в сърцето на Благоевград пред МОЛ „Ларго“, освен преминаващите случайно хора, беше и нашият екип. Камерата ни „видя“ граждани с национално самосъзнание, които спряха и сведоха глава пред саможертвата на загиналите. Видяхме майки с деца, които ги учат, че през тези две минути трябва да спрат независимо къде са и какво правят. Видяхме хора, които замръзнаха на място.
Видяхме обаче и такива, за които не се случваше нищо необичайно. Видяхме хора, които не настръхнаха от звука на сирените. Сирени, пуснати в чест и памет на онези, жертвали себе си, живота си. Хора, оставили децата си сираци, Хора, разплакали майките си, умирайки за България. За нас.
В днешно време не е необходимо да жертваме физическото си здраве и живота си. Да не се „пожертваш“, спирайки на слънце за две минути или оставяйки недоизпитото си кафе, за да станеш прав обаче, е недопустимо. Да спреш само от неудобство пред камерата ни, също.
Почит се отдава с ниско наведена глава и ясното съзнание, че ако подвигът, пред който свеждаме глави, не бе извършен, нямаше да пием кафе днес. Нямаше да ни има.
