Румънските студенти изучават Атанас Далчев наред с лириката на Елисавета Багряна и прозата на Йордан Йовков. Това каза доцент Каталина Пую – преподавател в секция “Българска филология” на Департамента по руска и славянска филология в Букурещкия университет – най-големия държавен университет в Румъния. Тя гостува в пресклуба на БТА в Букурещ и чрез видеовръзка участва в представянето на юнския брой на списание ЛИК, посветен на 120-годишнината от рождението на поета.
“Трета година румънските студенти учат литературата между двете световни войни. Тогава представяме и този изключителен автор. Интересно е, че Атанас Далчев няма аналог в румънската литература. След 40-те години в румънската литература има много интересни поети с много изявена образност като Лучиан Блага, Йон Барбу, Тудор Аргези, но Далчев е уникална личност”, смята Каталина Пую.
Тя отбеляза, че българският поет много се харесва на румънските студенти, но малка част от стихотворенията му са преведени на румънски.
“За студентите това е и положителен факт и ще ви кажа защо. Защото трета година вече разбират български и четат Далчев в оригинал. Това е много важно за тях. Те могат да почувстват тази предметна лирика, която той представя. И дано да има от нашите студенти някой, който да преведе и да издаде на румънски цяла стихосбирка, защото румънските читатели имат нужда да знаят, че има такъв изключителен български поет”, коментира още Каталина Пую.
По време на участието си в събитието тя прочете строфа от стихотворението “Вечер” на български, а след това и на румънски, преведено от нея. В рамките на гостуването си в пресклуба на БТА в Букурещ Каталина Пую получи като подарък последните броеве на списание “ЛИК”, отпечатани тази година, и обеща да ги занесе на студентите, които изучават български език и литература.
Следва интервюто, което Каталина Пую даде за БТА:
Госпожо Пую, споделихте, че повечето стихотворения на Атанас Далчев не са преведени на румънски език. Как творчеството му може да стигне до широката румънска публика?
Открих с нерадост, че Далчев е много малко преведен, в сравнение с другите български поети през този период, говоря даже и за модернистите, за символистите. И това много ме учуди. Защото според мен Далчев би се харесал на румънската публика, на румънския читател чрез тази негова предметна проза. В Далчевата поезия има едно противопоставяне между метафизичността или философията на живота, изразена чрез обикновените предмети, обикновените вещи. Това е среда, в която ние живеем – къщите, прозореца, коли, зазидания балкон. Това е път към румънския читател. Той би разбрал тази философия на живота, която представя Далчев.
Аз не превеждам поезия, не съм преводач на поезия, но си казах, че за да разбера Далчев, за да мога да разбера по-добре поетиката, динамиката на неговата поетика и да го представя на румънския изследовател, трябва да преведа на румънски част от стихотворенията му. И преведох отделни фрагменти.
Кой ще се заеме с превода на един такъв уникален поет, това е трудно за казване. Първо трябва да знаеш много добре езика. После трябва да познаваш атмосферата, средата, в която той твори. Така че не мога да ви кажа какъв е пътят. Но бих искала много да го разбера и аз. За да мога да го предложа на моите бивши студенти. Имам тази надежда, че някой от тях един ден ще седне и ще преведе не само Далчев. Тук мога да спомена моя бивша студентка – Ливия Нистор, която през септември ще замине за София в рамките на една стипендия и ще преведе част от поетиката на Йордан Ефтимов – съвременен български поет. Може би това е пътят.
Какви други български автори изучавате със студентите в университета?
Тази година изучавахме Паисий Хилендарски. Не знам как се възприема в България, но много се харесва на румънските студенти. Те даже преведоха няколко фрагмента от “История славянобългарска”, тъй като Паисий не е преведен, има само части, които са преведени. Минаваме към Софроний Врачански. И той много им хареса, въпреки че е възрожденски писател и е от друга епоха. Любен Каравелов с “Българи от старо време”, Петко Р. Славейков с “Изворът на белоногата”, минаваме после към класиците. Иван Вазов. Тук вече са представени на румънския читател. Вазов е преведен почти изцяло. Алеко Константинов с “Бай Ганьо”. Минаваме към модернистите – Пенчо Славейков и творците от така наречената “велика четворка”. После отиваме към символизма. И последният семестър изучаваме и съвременни български автори – Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Алек Попов и др. Опитваме се по някакъв привлекателен начин да свържем студентите с българската култура и с българския съвременен манталитет.
По привлекателен начин преподавате и “Цивилизация”. Разказвате на студентите дори за българската роза и за българската чалга. Как възприемат тези теми?
Те нямат задължителни теми. Аз им давам списък в началото и те си избират темата, която ще представят на колегите си. Харесва им. Говорим за парфюмите, за големите марки, които съдържат есенция на българска роза. Или за чалгата. Те правят сравнение с румънската чалга, която се слуша – “манеле”, сигурно сте чували. Говорим и за други такива интересни феномени, които ги привличат от по-практична част.
Колко студенти има в момента в секция “Българска филология?
Имаме първа година – там са 14 студенти. И трета година сега завършиха 6 студенти. Имаме приемни изпити през година. Групите не са големи, но мисля, че с по-малка група можеш да работиш много по-добре и те имат много повече възможности и след това да постъпят на добра работа.
Източник:БТА
