Глутница от 7 големи бездомни кучета, които се разхождат свободно из благоевградския квартал „Еленово“ в късния следобед, предизвикаха възмущение у жителите на квартала.
„Нормално ли е това и до кога ще продължава? Можем ли да бъдем спокойни да излизаме вечер от домовете си без страх, че в един момент бихме могли да бъдем нападнати от прегладнели животни?“, пишат до редакцията ни благоевградчанки, които в този момент са излезли на разходка с децата си на чист въздух.
В България бездомните кучета спокойно разхождайки се по улиците са една нормална гледка, с която всички сме свикнали. В повечето случаи те са мършави, болни, недохранени, наплашени, понякога дори агресивни, заради начина си на живот. Като цяло жалка картина… Но какво се случва, когато бездомните кучета стават все повече и повече и се скитат около нас?
Мерки трябва да се вземат! Те са животни, по начало не са агресивни, но липсата на храна, дом и любов би могла да ги подтикне към това. За решаването на този проблем е важно да се включат не само обикновените хора, но и институциите, които се занимават с тях.
Припомняме, че в Благоевград има функциониращ приют за бездомни животни – кучета, а целта на съществуването му е именно ограничение популацията и свободното им движение из града. Преди известно време обърнахме внимание на условията на живот и отношението към животните във въпросния приют в Благоевград. Доброволците от НПО „Оскар и Лора“ помагащи на животните от приюта, разказаха какво се случва в този концлагер на смъртта. Въпреки неимоверните усилия на добри хора и желанието им да осигурят един по-добър живот на тези същества, нещата изглежда не се получават. Дори и след решението да се организира кампания с цел осиновяване на животни от приюта едно от двете кучета, които беше решено да бъде патрон на кампанията беше освободено, въпреки сключеното споразумение. До ден днешен изчезналия патрон не може да се намери. Стана ясно, че условия за живот в приюта няма, че там има умиращи кучета, бебета, болни от парвовироза, мишки, екстременти, запушени канали, липсва вода, зеленясали, мухлясали съдове, животни пълни с кърлежи и бълхи. На кучетата не се дава достатъчно храна, зимата при минусови температури помещенията, в които са се чистят със студена вода, от която краката на животните прогизват.
Тук възниква въпроса къде биха се чувствали по-добре – дали на свобода в суровите условия на улицата умиращи от глад и студ или затворени в мръсните, студени, мокри помещения страдащи от същото? В края на краищата изходът явно е един и същ…
