Източник: https://clubz.bg/
Димитър Узунов: Ние една съпруга в България не можем да проверим
Паралел между България и Румъния и по-точно – между Иван Гешев и Лаура Кьовеши направи днес бившият представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС) Димитър Узунов. Новият български главнен прокурор се борел с корупцията и търговията с влияние на най-високо ниво, както румънската юристка, избрана за европейски главен прокурор, вършила в страната си. И в частност: както Кьовеши погнала президента Траян Бъсеску, така и Гешев – Румен Радев.
Узунов, който във ВСС влезе от квотата на партията на Яне Янев „Ред, законност и справедливост“, но се прочу най-вече със съмненията, че е изпращал „уведомителни“ есемеси на премиера Бойко Борисов по дускусията за т.нар. случай „двете каки“, бе гост в сутрешния блок на бТВ. Поводът: да коментира разпространените от прокуратурата разговори между командира на ВВС ген. Цанко Стойков и президента Румен Радев. Както е известно, те са събрани със специални разузнавателни средства, т.е. мобилният телефон на генерала е бил подслушван. Все още е неизвестно в какво престъпление обвинението е заподозряло командира на военновъздушните сили, че да го „закачи“, нито защо с това не се занимава военна прокуратура, а специализираната (Според НПК „Когато едно дело е подсъдно на специализирания наказателен съд и на военния съд, то се гледа от военния съд“).
Иначе в разговорите Стойков и Радев говорят за миналогодишната проверка на КПКОНПИ за конфликт на интереси на държавния глава, но в качеството му на командир на ВВС преди 2016-а. Обвинението видя в тези разговори повод да иска да разследва държавния глава и изпрати искане до Конституционния съд да разтълкува текстовете от основния закон, касаещи имунитета на президента. Междувременно прокуратурата бе сезирана от ЕНП за разгласяването на СРС-тата, което е престъпление по Наказателния кодекс.
Днес Узунов посочи, че при нарушаване на Конституцията и при държавна „измама“ (правилното е държавна измяна) може да се търси отговорност от държавния глава. Неяснотата идвала от това, че президентът при встъпване в длъжност полага клетва с която се заклева да спазва основният закон и законите на страната.
„И сега въпросът е, той спазва Конституцията, но какво става при неспазване на закон, каквито данни евентуално има по делото“, даде своето тълкувание бившият член на ВСС.
Общественият интерес vs закона
„Целта е може би да се отклони вниманието от пряката реч, която чуваме между участниците в диалога и оттам се прехвърля от болната на здравата глава – има ли основание главният прокурор да публикува информация от СРС и се набляга на този въпрос“, заяви още бившият представляващ ВВС.
За него нямало никакво нарушение при разгласяването на СРС-тата, въпреки че това е забранено и в Наказателния кодекс и в специализирания закон за специалните разузнавателни средства. Узунов се позова на текст от НПК, според който „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“, а разрешение е имало. Иначе НК казва, че „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“, а Законът за СРС: „Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона“. Узунов посочи, че разпоредбата на НПК била специална по отношение на общата разпоредба в НК.
Следователно съвсем законно главният прокурор предоставил на българската общественост „да чуе в пряка реч“ диалога. На въпрос с какво разгласяването на тази „пряка реч“ помага на разследването или опазва националната сигурност, Узунов не отговори. Президентът обосновал искането си Гешев да обяви с какво досъдебно производство се свързва името му с обществения интерес, и главният прокурор се отзовал на това искане,като изкарал информацията от СРС, разтълкува още съдията.
На повторен въпрос как разгласяването на разговорите отговаря на законовите изисквания за оповестяването на такава информация, Узунов посочи, че по-важен бил общественият интерес:
„Аз не знам дали ще помогне на разследването, но при всички положения откликва на обществения интерес. Хората в пряка реч разбират кой какво говори и каква теза застъпва. Общо взето от пряката реч какво се установява – един генерал лейтенант Цанко, какъв беше там, Матросов ли, Стойков ли, застава на амбразурата и обяснява, и мисли, умува по какъв начин ще саботира дейността на един важен държавен орган“.
И една съпруга не можем да проверим
И направи румънския паралел:
„Знаете ли, това ако се беше случило в Румъния какво щеше да се случи… понеже процесите са много близки – от времето на Лаура Кьовеши. Междудругото, този кръг лица и политически партии, които сега хвърлят огън и жупел по главния прокурор – те преди две години от суртрин до вечер продънваха ушите колко е успешен румънският модел, как той трябва да бъде пренесен буквално на българска територия. Че дявол да го вземе, те българския модел не харесват, камо ли румънския.
Тя (Кьовеши) разсече политическият елит в Румъния, тя ги съсипа, тя ги унищожи. Тя беше обвинявана в нарушаване на върховенството на закона. Тя беше обвинявана в нарушаване устоите на румънската държава. Беше обвинявана в защита на икономически интереси. Беше обвинявана в защита на политическите интереси.
Много интересна и любопитна е историята с Траян Бъсеску – това е президентът с два мандата и в двата си мандата той се изправя в процедурата по импичмънт благодарение на Кьовеши. Искам само да посоча: Траян Бъсеску с два импичймънта, братът му е с осъдителна присъда, зет му е с осъдителна присъда, племенникът е с осъдителна присъда. Ние една съпруга в България не можем да провериме.“
След това словоизлияние Узунов посочи, че макар да не му било работа, данните от тази пряка реч за него били достатъчни, за да се възобнови проверката на КПКОНПИ (Това обаче трудно би могло да се случи предвид факта, че е изтекла 3-годишната давност, б.р.).
