На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В някои части на България денят е известен с името „разпус“, тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема.
Българските традиции повеляват на Димитровден да се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си. Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В някои части на България денят е известен с името „разпус“, тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема. Какви са традициите и обичаите на Димитровден?
Според друго народно предание, Свети Димитър и Свети Георги били двама братя близнаци. Преди да се разделят и да тръгнат в различни посоки, Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряха, значи е умрял. Минало се известно време и Димитър зърнал една стряха, от която капела кръв. Мигом тръгнал към другата половина от света, принадлежаща на брат му и разбрал, че той е бил изяден от ламята. Притиснал я и тя му предала душата на Георги. Така двамата братя се отправили към небесата, яхнали своите коне. Пристигайки там, те си разделили годината по братски – лятото за Свети Георги, а зимата за Свети Димитър.
Българските традиции повеляват на Димитровден да се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си. Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.
