Временни сме. Толкова временни, че времето не стига да го осъзнаем. Живеем, работим, постигаме. Някъде със собствени усилия, някъде с помощ. Хората сме създадени добри, това е факт, защото, кажете – виждали ли сте лошо бебе? Детските очи са чисти и невинни, детската душа е пълна с доброта, казват хората. И това е вярно, въпросът е защо по-нататък не оставаме такива? Завиждаме, злобеем, лицемерничим. Смеем се на на чуждото нещастие и се радваме, когато някой не успява колкото нас. Гоним високи постове и капсулирани живеем в собствения си сят. Плюем по хората и някак забравяме…забравяме, че утре може да ни няма.
Никой не е господар на съдбата си. Парите, положението, властта, всичко това е временно. Материалното е временно. Замисляме ли се, ако утре ни няма, кой ще си спомни за нас? Човек не умира, докато живее в паметта на живите. Колко дълго ще „живеем“, ако утре умрем?
Вчера от света си отиде един голям човек, една голяма душа. Напусна ни госпожа Таня Гърчева. Отиде си достойно, така, както живя. Тя промени светогледа на хиляди свои ученици. Тя успя да докосне хиляди сърца. Тя забравяше да помогне на себе си, помагайки на другите. Тя заразяваше с темперамента и оптимистичността си. Тя беше добра, тя беше пример.
Тя сега е при звездите, защото светлината, която носеше в душата си, трябва да продължи да озарява. Тя ни показа, че е важно не колко, а какво имаш. Имате любовта на хилядите ви възпитаници, госпожо! Имате място в спомените на всеки от нас! Светъл път и благодарим! Благодарим, че ни дадохте уроци, много по-ценни от училищните. Уроци как да бъдем хора.
Няма как да го прочетете, но знаем, че го знаете. Ще ни липсвате! Поклон!
