Когато сирените за въздушна тревога завиха посред погребалната церемония във вторник, свещеникът не спря и богомолците почти не трепнаха, пренебрегвайки заплахата от руските ракети, за да изпратят своите близки, убити преди два дни.
В бароковата гарнизонна черква „Св св. Петър и Павел“ в Лвов стотици хора се бяха събрали, за да отдадат почит на четиримата войници, сред които бе и един, погребал няколко дни по-рано свой брат. Четиримата са сред 35-имата загинали от руски въздушен удар по военната база „Яворов“ в неделя, когато за пръв път от началото на войната руски ракети паднаха толкова надалеч в Украйна и паднаха на 20 км от границата с Полша.
Майки прегръщаха ковчезите, роднини поставяха върху лакираните им капаци цветя, някои от тях сини и жълти, в цветовете на украинския флаг. Бойни другари носеха ковчезите на Олег Вашчишин, Кирило Вишивани, Ростислав Романчук и Сергий Мелник. Трима от тях бяха положени да почиват във военния мемориал в историческото градско гробище „Личакив“, най-известното гробище в Украйна, а четвъртият бе погребан в семейната гробница в селце край Лвов.
Това бе вторият удар за семейството на Вишивани, погребал на 4 март по-малкия си брат Васил. Братът, също войник, бе убит край южния град Николаев, който е на стотици километри от Лвов.
Най-възрастният от убитите в Яворов е Олех Вашчишин, чиято дъщеря също е била там, но не е пострадала тежко. На опелото едно дете носеше меченце и лента през рамо с надпис: „Любов, любов, любов“. Докато свещеникът уверяваше роднините, че загубата на четиримата не е била напразна, хорът пееше на украински „Вечная памят“.
