Ново тълкувателно дело, свързано с противоречива практика по последните два конфискационни закона, образува Върховният касационен съд (ВКС).
За различните виждания на съдии от самия ВКС, както и на състави на окръжните съдилища, са сигнализирали председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество Сотир Цацаров, министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов и главният прокурор Иван Гешев.
Първият въпрос, по който ще се произнесе Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, е: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“.
§1, т. 4 от закона дава следното определение: „Имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. А т. 3 дефинира какво е „значително несъответствие“ – „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период“.
Цацаров, Стоилов и Гешев са установили, че в практиката има различни становища какво се включва в понятието „имущество“ по ЗПКОНПИ.
Според част от съдиите под „имущество“ се има предвид стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не „незаконно придобито имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“.
Други обаче застъпват виждането, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверявания през изследвания период, което е налично в края на този период.
Освен това има разминавания сред съдиите и какво има предвид законът под имущество, когато определя наличието на значително несъответствие в §1, т. 3.
„Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер“, гласи едното становище, изразявано от ВКС.
Според другото обаче е релевантно имуществото, придобито през целия проверяван период дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие „.
Т.е. според едни съдии „значителното несъответствие“ е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото му надхвърля 150 000 лв., а според други при определяне на „значителното несъответствие“ се взема предвид цялото придобито през проверявания период имущество, а не само наличното в края му.
Вторият въпрос, по който ще се произнесе Гражданската колегия на ВКС, гласи: „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“.
Тук разминаването отново е в това дали се отнема имущество, което само е преминало през патримониума на проверявания или единствено това, което е налично. Като част от съдебните състави отново твърдят, че е без значение какво си придобивал и отчуждавал, а е важно какво е останало накрая. А според други имуществото придобивано през целия период е относимо, тъй като се отнема паричната му равностойност.
Противоречията в практиката са по действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, както и по предходния Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Дефинициите за имуществото и значително несъответствие в тях са аналогични и тълкуванието на ВКС ще се отнася и до двата закона.
И.ф. председателката на ВКС Дария Проданова е определила проектът на тълкувателното решение да бъде изготвен от върховните съдии Гълъбина Генчева, Маргарита Георгиева и Майя Русева (докладчик).
