Вицепрезидентът Илияна Йотова пристигна в разложкото село Баня, специално за честванията за 140 ГОДИНИ БАНЕНСКА БУНА.
Кметът на селото Мария Юрганчева посрещна много гости, а организацията на празника впечатли, както официалните гости, така и местните хора.
Богатата програма започна още сутринта със заупокойна молитва в памет на жертвите, загинали в Кресненско-Разложкото въстание. Продължи с тържествено поднасяне на венци на мястото на събитията и откриване на изложба посветена на въстанието/предоставена от Николай Георгиев, кмет на община Кресна/.
В 16:30 бяха посрещнати официалните лица на празника на площада пред Кметството-с. Баня.Освен вицепрезидента на Република България , в Баня дойдоха още депутатът от БСП Тома Томов, кметовете на Гоце Делчев и Кресна – Владимир Москов и Николай Георгиев, областният лидер на БСП Валери Сарандев.
Празникът бе уважен и от кмета на Разлог Красимир Герчев.
ТЪРЖЕСТВЕНА ПРОГРАМА започна с химна на Република България и посрещане на знамето. Приветствени слова отправиха Мария Юрганчева- кмет на с.Баня, Илияна Йотова- вицепрезидент на Република България и Красимир Герчев- кмет на община Разлог.
Гостите и жителите чуха и „Песен за Баня“ в изпълнение на фолклорна група към читалище „Просвета 1908“ с. Баня с ръководител Николай Левенов, както стихотворението „Балада за Баненската буна“ в изпълнение на ученици от ОУ „Св.Паисий Хилендарски“ с.Баня и песента за баба Магдалена Юрукова в изпълнение на Илонка Пандева и Стефка Пукнева, която е по текст на Атанас Ячков, музика и аранжимент Борис Манолев.
В музикална програма участие взеха:
-певческа група „Училищни звънчета“ с ръководител Стаменка Бъсина.
-певческа група -Квартет “ Пиринска фантазия“ с ръководител Яна Добрева.
„Точно 140 години ни делят от един паметен за родната Баня ден. Баненска буна- втори етап на Кресненско- Разложкото въстание. В ноември на паметната 1878 г. поборниците от Баня тръгват на бунт като за светò причастие, като за някакъв свещен празник, като за сватба – с развети байраци, извезани със свещеното „Свобода или смърт” и с песен на уста. За повдигане на духа на бойците Иван Гръчев комитата, брат му Георги и Георги Банков – войводата и Тодор Пармаков (хайдутина) и други, вече изпитани и обгорели в битките по време на войната четници, са облечени с опълченските си униформи. Битката за Баня пламва с изключително ожесточение. Силите са неравни. Противникът навлиза в селото. Още преди залез слънце няколко от българските къщи са запалени и обгърнати в пламъци. С наближаването на нощта започват масови пожари и поголовна сеч на християнското население. Но идва 14 ноември – най-черната и най-скръбната дата, апогеят на мъката на Баня, където настъпва неописуем ужас и паника. Баня се превръща във втори Батак. Огнени езици разкъсват тъмнината и обагрят в червено смълчаните околоселски ридове, писъци и стенания огласят простора и раздират до болка тъмнината. Огнената стихия поглъща къщи и плевни, хора и животни. Жестокото потушаване на понесения на крилете на надеждата бунт и опустошаването на Баня правят потресаващо впечатление на световната общественост и намират отражение, както в пресата, така и докладите на дипломатическите представителства в Княжеството и Османската империя, които посещават Баня, за да се уверят на място за нейния пълен погром. От 282-те християнски къщи, 83-те занаятчийски работилници и търговски обекти, над руините остават да стърчат като черни гарвани опушените силуети на оцелелите само 11 къщи и да напомнят, че тук е имало живот. Нечуван е обаче погрома над хората. Десетки са закланите, стотици са убитите и умрелите от студ и глад по друмищата и селищата на свободна България.
Трагедията е пълна, но Баня е жива!
Баня и днес помни и тачи своите достойни и будни чеда, загинали за нея, за да я има вовеки. Нека нашият поклон доземи бъде признанието ни за тяхното велико и свято дело!“, каза по повод събитията кметът на селото Мария Юрганчева .
