Начините за противодействие на манипулирането на информация и нуждата от координирана стратегия срещу външна намеса бяха сред основните теми на дискусията „Заплахите за европейската демокрация от чуждестранна намеса и дезинформация“, която се проведе на 14 март.
По време на събитието, организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, бяха обсъдени въпроси, свързани със защитата на европейската общност от хибридни войни, конспиративни теории, кибератаки и манипулиране на онлайн платформи, както и от скрито чуждестранно финансиране на политически дейности, в контекста на настоящата война в Украйна. Участниците обърнаха специално внимание и на влиянието на дезинформацията върху демократичните процеси чрез социалните мрежи, които се превръщат в мощни средства за манипулация и поляризация на общественото мнение.
Андрей Ковачев, член на Европейския парламент (ЕНП) и на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията (INGE), дефинира дезинформацията като война, чиято основна цел е завладяването на сърцата и душите на хората. Той определи темата като много сложна, защото от една страна стоят свободата на медиите и на изразяването, но от друга страна е въпросът за защитата на демокрацията, която да бъде предпазена от разрушаване отвътре чрез уж демократични средства. Според него ключовите елементи за справяне с дезинформацията са инвестициите в образователната система, медийната грамотност сред младите, критичното мислене и законодателството, готвено от Европейската комисия, което ще задължи доставчиците на информация, включително социалните мрежи, да ограничават дезинформацията и фалшивите новини.
Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на Factcheck.bg, обясни как работят манипулацията и дезинформацията. По думите ѝ те се основават на човешките емоции, а не на фактите, представяйки своята пропаганда с лесни за разбиране думи. Според нея е нужна своевременна журналистическа реакция с цел противодействие на дезинформацията, идваща не само от социалните мрежи, но и от политически източници.
Според Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията, основният проблем с дезинформационните атаки е, че са насочени срещу централни институции на демокрацията, като се вклиняват в политически и обществени разделения. Като примери за това той посочи пандемията, както и войната в Украйна. Той обърна внимание и на частния бизнес, който често бива спонсориран от външни източници и впоследствие може да бъде превърнат в средство за пропаганда и зловредна манипулация.
Участниците отговориха на редица въпроси, както от присъстващите в залата, така и от зрителите онлайн. Те се обединиха около тезата, че са нужни своевременни и решителни мерки срещу дезинформацията на национално и европейско ниво. Мерки, които освен да дефинират проблема, трябва да предоставят ефективни решения, които да следват демократичния модел.
