Невероятен екшън се разигра вчера на заседанието на общинския съвет във Варна, след като над 1000 души обсадиха залата. Под натиска на няколко групи протестиращи, управляващите от ГЕРБ и присъдружните им съветници в общинския съвет във Варна бяха принудени да се откажат от редица важни решения. Общината се превърна в арена на епична разправа между граждани и общинари, съпроводена с крясъци, викове, обиди, блъскане и размяна на удари. Кметът, съветниците от ГЕРБ и партньорите им бяха буквално заклещени – никой не можеше да излезе, да надвика колегите си или множеството. А протестиращите превзеха трибуната. Накрая се предадоха и отстъпиха пред повечето искания, за да не се стигне до по-тежки сблъсъци.
До грандиозния скандал се стигна заради важни решения – някои от които отлагани с години, накърняващи интересите на различни групи от хора. Приемането на многомилионен план за интеграция на ромите, който предвижда изграждането на блок за социално слаби на мястото на ромското гето в квартал „Възраждане“, събра недоволни от района. Хората са възмутени, че за ромите се строят безплатни жилища, докато те трябва да теглят заеми, за да си купят. Устройствен план, който предвижда още сгради в презастроения „Чайка“, разгневи жителите и от този квартал. Решението общинската фирма „Градски транспорт“ да поеме всички автобусни линии в града (както налага европейският проект за интегриран градски транспорт) съответно провокира недоволство сред работници на частната „Транстриумф“, обслужваща половината линии сега. Смяната на превозвача е задължителна, защото общината получи солидни средства от Европейския съюз за обновяването на градския транспорт. Ако линиите продължат да се обслужват от частната фирма, това се смята за недопустима държавна помощ. Появиха се и фенове на ФК „Спартак“, които пожелаха помощ за окаяния финансово футболен клуб. Имаше хора от други квартали, които претендираха за канализация; търговци, недоволни от тротоарното право, както и жени, протестиращи срещу орязването на парите за ин витро процедури.
Протестиращите дойдоха в зала „Пленарна“ преди 9 часа сутринта и успяха да заемат местата на съветниците. Така те попречиха заседанието да започне по график. Председателят на съвета Иван Луков направи опит да въведе ред, като изключи микрофоните в залата, за да не се чуват изказванията и крясъците на протестиращите. Това обаче не помогна и той реши да отложи началото на заседанието с един час. Недоволстващите обаче блокираха изходите на залата, за да попречат на съветниците да напуснат. Така заседанието започна с тежък спор за дневния ред под освиркването на гражданите.
Най-много напрежение имаше край местния лидер на СДС Янко Станев, сочен за сивия кардинал в общината. Рано сутринта, още преди старта на сесията, той се помъчи да напусне сградата, но му бе попречено след масово блъскане, дърпане, ритане и хващане за мишниците. Чуваха се освирквания, обиди, скандирания „мафия“, „оставка“, протестиращи изземваха думата. Зам.-кметът Тодор Иванов, който е бивш шеф на полицията, се хвърли да предпази трибуната от събаряне. Мнозинството пробва плахо да защити предложенията си, протестиращите отговориха с освирквания.
Към 11 часа влезе кметът на Варна Иван Портних, обяви се против плана за „Чайка“, предложи отпадане на ромската стратегия, обеща събаряне на циганските коптори в „Максуда“, както и да не се пипат парите за ин витро. Съветниците скрепиха с вот заръките му и се зарекоха да предоставят на ФК „Спартак“ стадион „Локомотив“. Казусът с „Чайка“ бе върхът на демагогията. През март с внушително мнозинство съветът одобри подробен устройствен план, представен като „съхраняващ зелените площи“. Граждански групи обаче разбраха, че се предвиждат нови терени за строителство, надигна се протестна вълна. БСП, която също подкрепи плана, изведнъж стана против. Против се оказа и кметът Иван Портних, с чийто подпис е внесен документът. Отхвърлянето му вчера стана със сходно при приемането внушително мнозинство.
Ще даде ли Варна отново пример и на други градове, в които ситуацията е същата, включително и в Благоевградско? Управляващите кметове са конструирали странни мнозинства и са превърнали общинските съвети в едно „семейство“, в което опозиционните гласове са изключение – на по един-двама съветници, изолирани от мнозинствата. Дали тази агресивна и необичайна проява на „пряка демокрация“ не се оказва единствения начин, при който тези „семейства“ да се вслушат в гласовете на обикновените граждани и да вземат адекватни решения?
