Христо Марков е един от създателите на СДС в Пловдив. Бил е депутат във Великото Народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Заедно с легендарния отец Амбарев създават СДС – Пловдив. Ексдепутатът е роден на 16 януари 1962 г. По майчина линия е от рода на войводата Христо Чернопеев и писателя антикомунист Трифон Кунев. Миналата година беше една от емблемите на гражданските протести в Града под тепетата. Личният му блог – toross.blog.bg – е един от най-популярните в страната. Ексклузивно за “ШОУ” Христо разкрива каква най-вероятно е причината за убийството на боса на ВИС Васил Илиев, с когото са били в близки отношения!
– Христо, най-сетне архивът ти е на сигурно място – предал си го на държавата…
– Да, дарих личния си архив на Държавен архив – Пловдив. За да не се загубят нещата и да могат хората да ги четат.
Бившата ми жена сви огромна част от него, но поне това, което успях да спася, да се съхрани. Октомври миналата година аз я осъдих и се върнах в апартамента в Пловдив. Това, което открих там, го събрах и реших да го даря. Докато го преглеждах, открих уникални неща – над 15 000 снимки от 1989-1990 г. от началото на СДС в Пловдив, над 35 000 документа, досиета, които съм придобивал, като съм ги купувал от бивши ченгета. През 90-те години
имаше черен пазар за досиета
Купувал съм ги от бивши милиционери, така си беше!
Намерих, примерно, едно писмо от Васко Илиев, ние бяхме близки с него.
Запозна ни един Борето Червения от Ямбол. Харесахме се с Васко, защото аз съм учил в спортното училище в Дианабад. Бях щангист. Щангистите и борците бяхме на един етаж в училището. Той е малко по-малък от мен, умно момче. Искаше да скъса вече с тоя имидж. Пеехме си “Бедни и богати” на Тони Дачева, хвърляше пари по нея.
– Какво пише Васил Илиев в това писмо до теб, което си намерил?
– Надраскал ми е няколко въпроса: “Какво ще кажеш да направим банка “Осогово” със свежи пари? Би ли посочил познат банкер, на който може да се разчита?” и т. н, и т. н. Такива, общи неща. И може би седмица след това го застреляха.
Васко беше единственият човек в България, който имаше тогава пари кеш, който имаше „живи пари”. Искаше да направи банка “Осогово”. Ако беше я направил, щеше да разсипе две трети от нарочените за големи играчи, защото той имаше реални, живи пари. Виждал съм в офиса му един гардероб, пълен с пари! Ако беше направил банка “Осогово”, това щеше да бъде единствената банка в България с живи пари. Той искаше да направи банката и да внесе директно целия уставен капитал. Това ми каза при последната среща с него. А вече беше започнал да се усеща тътенът около останалите банки в България, които останаха без пари и започнаха фалитите. И в един момент се появява някаква мутра, която казва: “Аз ще си направя със собствени пари, с живи пари, вкарвам ги вътре и започвам да работя!”.
Как си мислиш, че щяха да му позволят?…
Но тази версия, че е убит заради банка “Осогово”, никъде не се появи досега. Но аз съм убеден, че “нашите” хора го поръчаха заради банка “Осогово”! Това е причината да го свитнат.
– Кои наричаш „нашите хора”?
– Тогавашният т. нар. български национално отговорен капитал, най-вече кръгът около Г-13!
– Нима смяташ, че ВИС не е създадена от бившите служби?
– Дори да е била, той се беше откъснал. ВИС може да е създадена от хора на службите, но самият Васил, категорично мога да кажа, не симпатизираше на БСП. Ние си говорехме с него много пъти по тази тема. Няма да забравя една негова реплика: “Аз съм тръгнал от калта, знаеш ли в каква мизерия съм израснал?! Комунистите оставиха баща ми да умре като куче, мислиш ли, че аз някога ще ги заобичам?!”. Тогава аз му отговорих: “Добре, бе, Васко, но аз те виждам през вечер, през две с шефа на БСП в София Александър Маринов!”. Васил вика: “Правя компромиси, да, така е. Но никога няма да заобичам комунистите”.
Васил помагаше най-безкористно на СДС първите години. Това е истината. И почти всички седесари, които бяха много важни фактори тогава, нека да не се правят, че не знаят, че голяма част от парите идваха от Васко Илиев!
ВИС беше към СДС, а СИК към БСП
СИК си бяха хора от предишните служби.
– Кои други помагаха на СДС?
– Две други момчета, за които аз не мога да кажа една лоша дума в Пловдив, са Жоро Калапатиров-Италианеца от Златица и Петър Петров-Патерицата от “Седмиците”. Мога да кажа само хубави неща за тези момчета. Помагали са ми много, помагали са и на СДС в Пловдив.
Двамата бяха обявени за общодържавно издирване. Но така, както бяха обявени за общодържавно издирване и се пишеше по вестниците, че са в Гърция, влизам през централния вход на парк-хотел “Москва” и ги виждам там. Оказва се, че през цялото време те си живели там. Седнахме, поговорихме си. Казах им: “Момчета, мога да ви помогна с добър адвокат, да ви даде акъл!”. На другия ден ги заведох при мой приятел. Викам му: “Какво можем да направим?”. Той ми казва: “Ще се обадя на бай Иван Татарчев, да видим какво ще каже!”. Сега, какво е станало, не мога точно да кажа, но факт, че след три дена им се вдигна мярката за неотклонение “задържане”.
На следващия ден Жоро Калапатиров отиде в Пловдив и го застреляха
Адвокатът ми вика: “По-добре да не бях ходатайствал! Това момче щеше да е живо!”…
Искахме да помогнем, защото и те са ни помагали. Такива бяха времената.
– Те с какво помагаха на СДС в Пловдив?
– Цялата кампания на СДС за 36-ото Народно събрание в Пловдивска област, 17-и многомандатен избирателен район, я направихме с транспорт от Жоро Калапатиров и Петьо Петров-Патерицата. Да не говорим за плакати, митинги, народни певици… Ами на Недялка Керанова да не мислиш, че някой от СДС й е плащал?! Те й платиха, и не само на нея.
– Казваш, че ръководствата на СДС от това време се правели, че не знаят нищо за финансовата подкрепа на ВИС и другите силови групировки… Какво имаш предвид конкретно?
– Почти без изключение всички се правят, че не знаят нищо за това. Те знаеха много добре откъде идват парите, знаеха много добре кампаниите с чии пари се правят.
– Но Иван Костов, като дойде СДС на власт, все пак удари мутрите…
– Удари мутрите, за да може една голяма част от техния бизнес да я поеме Богомил Бонев. След това съм бил шеф на най-голямата таксиметрова фирма в Южна България, която направи две от най-оборотните газстанции в Пловдив. И знам от кой купувах пропан бутана! Продаваха ми пропан бутан под ултиматум, от името на Богомил Бонев. Така че трябва да се поставя под въпрос доколко Иван Костов е ударил мутрите и точно какво е станало. След това Иван Костов удари Богомил Бонев – интересите се променят…
– Какви други интересни документи предаде с архива си, освен писмото на Васил Илиев?
– Много любопитни неща. В Държавен архив-Пловдив ще ги обработят и може би ще дадем голяма пресконференция. Много от досиетата, които аз съм купил от бивши ченгета, след това не се появиха никъде. Не бяха обявени от Комисията по досиетата. Закупих едно време картонче на агент “Манекена”. Нищо такова не излезе за този депутат от СДС и ДСБ… Ще видим сега като се разсекретят документите от Военното разузнаване, да не би пък там да се появи.
Имам досиетата на един куп депутати, чиито имена не излязоха
Притежавам документ, също придобит от “черния” пазар, за мащабен оперативен план “Възраждане” за края на 1989, началото на 1990 г., който е бил директно на отчет към ГРУ в Съветския съюз. В него има списък на перспективните лица за работа по този план. Изреждат се някъде около 36 имена от Пловдив – на хора, почти изцяло свързани по-късно с опозицията.
Такива неща. Има твърде любопитни имена. Който иска, който се интересува, да отиде да ги види в Държавен архив-Пловдив.
– Сега живееш в Брестовица след баталиите с бившата ти съпруга?
– Живея там, в Родопите, на 17 км от Пловдив, по посока Перущица, в една сглобяема барака. Много е стръмно нагоре и зимата е голям студ. А аз след операцията и след ретинопатията трудно се придвижвам. От центъра на селото, където има магазин, горе до къщичката, което е километър-два, се движа някъде около 3 часа и е право нагоре – толкова е стръмно! Някакъв ад! Трагично е, тази моята съдба е повече от ужасна! Изкарах една зима, в която повечето време бях по болниците. И сега ме тресе, независимо от жегите. В бараката нямам отопление. Не ме питай при минус 22 градуса как се спи там!…
– С какви пари живееш?
– С минимални пари от пенсията по болест. Лекарствата са ми само 100 лева.
– Нали си осъдил жена си, защо не живееш в апартамента в Пловдив?
– След като я осъдих, че не съм упражнявал домашно насилие върху нея, съдът постанови да се върна в апартамента. След като се върнах, тя заведе дело за ползване на апартамента. На делото се появи едно вещо лице, лекарка, и каза, че според нея съм си излекувал възпалението на костната система и диабета! Щях да падна! И двете заболявания във всички учебници пише, че са нелечими. Апартаментът го предоставиха за ползване на съпругата ми, за който тя не е дала една-единствена стотинка, но е придобит по време на брака… Майка ми продаде апартамент в Самоков, не ми достигнаха 86 хиляди лева и аз взех пари назаем от същите Жоро Калапатиров и от Петьо Петров-Патерицата. Така съм го купил този апартамент. Дори в съда попитаха върнал ли съм им парите. А адвокатът вика: “Тези хора бяха такива, че ако не беше им ги върнал, нямаше да е тука сега!”.
Реших повече да не се занимавам с бившата ми жена – едно, че нямам пари, второ – видях реално какво представлява съдебната ни система! А и бившата ми жена стана много богата. Според мен парите дойдоха от един известен пловдивски олигарх, който се беше заканил на едно събиране на неговата масонска ложа:
“Ако трябва, по корем ще се влача, но този човек що го унищожа!”
Много пари жена ми получи и от ценностите, които разпродаде. Имах богата колекция от картини на известни български художници – платна на Васил Денев, на Васил Станев и много други, скулптури на Димитър Рашков, но изчезнаха. Бившата ми жена ги е продала или изнесла. Останали са 4-5 картини. Колекцията ми от ценни монети също липсва. Имахме подарък пет златни монети от Александър Сталийски. Беше ми ги дал, защото е наш кум. Подари ги, когато кръщавахме малкия ни син Радослав на Бачковския манастир. Поръча ми да му ги дам, когато се жени…
– По какъв случай си в София?
– Бях на помен на Мария, съпругата на Сашо Сталийски, и на Стефан Гайтанджиев, мой колега от Великото Народно събрание, имам малко работа и в Комисията по досиетата и се прибирам…
– Имаш влиятелни познати – някой не те ли пита как си, що си?
– Не съм молил никой да ми помага, защото съм горд човек, а и едва ли някой ще го направи. Загубил съм всякаква надежда… Помогнал съм на хиляди, хора, някои милионери са станали, благодарение на моята помощ, но не очаквам от никого нищо.
