Според държавната банка това е мярка срещу пандемията в помощ на банки, но правителството явно не е чувало такава идея
Отпуснатите след началото на извънредното положение 75 млн. лв. кредит от Българската банка за развитие (ББР) за дружество, свързано с голямата колекторска компания „С.Г. груп“, са мярка срещу пандемията. Това става ясно от обясненията на държавната банка ден след като „Капитал“ описа заема.
Според описанието ББР това са първи стъпки по програма за увеличаване на ликвидността във финансовата система на стойност 75 млн. лв. „Инициативата се финансира със собствен ресурс на банката и предвижда целево кредитиране на едно от най-големите специализирани дружества за управление на лоши кредити. Финансирането ще позволи две от търговските банки на пазара да се разделят с част от проблемния си портфейл и да насочат ресурс за нови заеми на микро-, малките и средните предприятия“, се казва с съобщението на ББР.
От него не се разбира кои са банките, но вчера вечерта статия в „24 часа“, цитираща главния изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев, посочва Пощенска банка и Общинска банка.
Тези обяснения би трябвало да дадат успокоение на гневните реакции, че ББР, вместо да подпомага малки и средни предприятия, се занимава с несвойствено кредитиране на колектори. С опита за ПР гланциране на сделката обаче изникват нови проблеми за адресиране:
1. Не е мярка срещу кризата
Опитът кредита за „С.Г. груп“ да се представи като инициатива вследствие на пандемията е несъстоятелен. Най-малкото защото поне основната финансирана сделка – за портфейла на Пощенска банка, е започнала далеч преди коронавирус кризата, още в края на 2019 г. Той е смесен ритейл и корпоративни заеми с номинал 229 млн. евро, както обезпечени, така и необезпечени – голямата част от тях в съдебна фаза. За целта е имало организиран от външен консултант търг, първоначален интерес е имало от няколко от играчите на пазара на вземания, впоследствие на финалната права са останали два и явно „С.Г. груп“ е победил, предлагайки по висока цена, като е търсил финансиране постфактум. Това само по себе си е странно, защото в края на миналата година колекторската компания пласира 236 млн. лв. облигационна емисия. „Средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за растеж и развитие“, обясниха от дружеството пред „Капитал“ през януари 2020 г.
За пакета на Общинска банка няма информация, като два източника от пазара на вземания не бяха чували такъв да е предлаган. Това може да означава, че е бил пряко договорен със „С.Г. груп“. Това е по-рядка практика пазара, тъй като всички разчитат да получат по-висока цена при търг. Със сигурност обаче той е по-малък, тъй като и самата банка разполага с много по-скромен кредитен портфейл. От ББР съобщават, че купените пакети обхващат 7519 фирми и физически лица, докато по информация на „Капитал“ този на Пощенска банка е обхващал близо 6000 кредитополучателя.
2. Не е съгласувано с правителството
Ако все пак приемем, че това е някаква антикризисна мярка, тя явно е солова акция на ръководството на държавната банка. Вицепремиерът Томислав Дончев днес обяви, че не знае какъв точно е този кредит, но няма връзка с мерките за подпомагане на бизнеса, които правителството предприема именно чрез ББР.
„При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор трябва да дойде от ББР. Те дължат пълна информация защо и как са отпуснали подобен кредит. Абсолютно съм съгласен, че в тази ситуация това не звучи добре. Не го знам как е, колко е законно, колко е морално, но не звучи добре“, заяви Дончев по време на брифинг в Министерски съвет. Малко след това ББР свика спешен брифинг в централата си насрочен за 17:30 ч. тази вечер.
Досега единствена политическа реакция по темата има „Демократична България“, която поиска оставки на борда на ББР и на отговорните министри. „Точно в разгара на икономическата криза, когато на ББР са възложени огромни отговорности за спасяване на малкия бизнес, това е нечуван скандал. С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят дълговете на гражданите да упражняват тормоз“, се казва в позицията на коалицията.
3. Не е работа на ББР да финансира това
Държавната банка описва това като обичайна практика, но не е. Вторичният пазар на дългове обичайно не е финансиран от търговските банки именно защото е рисков и защото портфейлите с лоши кредити са нещо, от което искат да се отърват, а не в което искат да инвестират.
Конкретно в случая въпросът е и с какво кредитополучателя „Свети Георги груп“ ще обезпечи заема. Ако това са само вземанията, които придобива, то за ББР остава рискът в един момент, ако заемът стане необслужван, да се озове с пакет лоши кредити в баланса си.
Отделно в настоящия случай е имало търг и наддаване за пакета. При наличието на интерес той да бъде купен с частни средства не е ясно защо трябва доста по-ценния в момента квазипубличен ресурс на ББР да се влага. Ако пакетът е бил купен от частен инвеститор, макар и с по-слаба оферта, това пак би постигнало ефекта да предостави ликвидност на банките. В последните години пазарът на лоши кредити е доста активен и в България са представени и големи международни играчи
4. Не е ясно какво и за колко се купува
По информация на „Капитал“ предлаганият пакет на Пощенска банка е от 169 млн. евро ритейл експозиции и около 60 млн. евро корпоративни. И в двете групи има както обезпечени, така и необезпечени заеми. 37% от вземанията са обезпечени с поне един недвижим имот. Общата пазарна оценка на обезпеченията по представената оценка от банката е около 35 млн. евро, но реално според хора от бранша е чувствително по-ниска.
Двама представители на сектора, разглеждали офертата, споделят, че ако се предположи, че голяма част от сумата 75 млн. лв. (38.5 млн. евро) е предвидена за този пакет, цената е чувствително над пазарната, вероятно в пъти. Според тях такива двуцифрени оценки от номиналната стойност на експозициите се плащат само за доста по-нови просрочия от тези в пакета. Колкото по-стари са заемите, толкова по-трудно е събирането им и съответно колекторите изискват по-голям дисконт.
5. Не им е нужна на банките ликвидност
„По този начин ще се увеличи възможността банките да поемат повече риск в периода на пандемията, съответно да отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски кредити“, се казва в съобщението на ББР. Макар на прима виста да звучи логично да се осигури ликвидна подкрепа на банките в кризата, в България в момента те по никакъв начин не изпитват нужда от такава. В момента секторът разполага със значителни свръхрезерви – депозитите на банките в БНБ надхвърлят 16.3 млрд. лв. при минимално изисквани под 9 млрд. лв.
Реално дори и преди кризата причината банките да не кредитират повече не е липсата на ресурс, а на достатъчно проекти с приемливо ниво на риск. Сега това важи с още по-голяма сила. Така че концепцията тези 75 млн. лв. да се насочат за нови заеми на микро-, малките и средните предприятия не е особено реалистична. Причината банките в последните години да разчистват лошите кредити и да ги продават срещу нива дори под 5% от номинала е по-скоро оптимизиране на капитала, отколкото набавяне на ликвидни средства.
