Съдейки по статистиките на търсене в търсачките, а и оповестените вече листи за нашия регион, все още има доста ентусиасти, чиято цел в живота е да станат депутати или да станат депутати за пореден път/понеже веднъж-дваж вече облажиха/, въпреки отрицателното отношение на народа към властта изобщо и към законодателите в частност, а и към самите тях, защото някои „абонати“ за власт вече са доста познати.
Хвала на тези достойни борци за народно щастие! Ще пробвам да им окажа подкрепа и помощ във вид на практически съвети, как да осъществят утопията си!
На практика да станеш депутат – това е много лесно!
Определяш си към каква фракция най-много искаш да се присъединиш или фанатично се държиш към тази, към която вече си се „залепил“ . Разузнаваш разценките на местата в първите редове от списъка й. Указаната сума отдаваш на безкористния лидер – слуга на народа – и твоята мечта се осъществява – ти си депутат!
В цялата леснота на оказания метод има един съществен недостатък-скъпичко е и не е за всеки, виж ако вече си бил депутат и си бил „послушен“ и верен, може и по-лесто да ти се случат нещата.
За пореден път атрактивна и интересна ще е битката и то не само тази партия срещу партия, а и вътрешно партийната битка из листите. Дочува се вече, че преференциалното гласуване много изнервя някои хора, особено напрежение имало в ГЕРБ, защото тези избори ще са им най-важните може би до този момент, но и в листата в МИР 1- Благоевград е пълно с цветни и интересни личности.
Ако детайлно се вгледаш в имената, ще разбереш, че има познати лица, които вече са били част от управлението по един или друг начин. Само,че най-деликатно е положението именно за тях, защото са част от управлението, което предизвика наказателен вот на президентските избори, а и някои поединично вече олекнаха. На местно ниво много фигури предизвикаха негативни реакции срещу себе си, изгубиха част от симпатизантите си, а доверието към тях тотално се срина, та влизането в парламента им е под въпрос. За тези хора битката ще е епична, на живот и смърт и до последна капка кръв, защото след изборите, ако останат извън „избранниците“ на народа-потоп. Те ще са най-интересните за нас и ще ги следим, защото след като впрегнаха фамилиите си да кръстосват града и областта, за да им подсигурят депутатското място, ще бъде любопитно те самите какво ще правят по време на кампанията и дали всеки ще работи за партията или за себе си.
Открояват се имената и на такива, които на позициите които заемаха преди да станат кандидат депутати, си спечелиха спорна слава, създадоха съмнения към личността и работата си и се омазаха в кал, но не от тази лечебната, която се използва за ефективната профилактика или лечение, а от другата която е просто мръсна и смърдяща. Тези хора, може би си вярват , че имат шанс да си осигурят 4 години рахатлък, но няма да е лесно, освен ако финансово не си подсигурят подкрепа.
Няма как да си изкривим душите- има и млади хора в листата, неопетнени, интелигентни и способни. Лошото е, че са ги сложили „удобно“ по назад, хем да не бият на очи, хем да не вземат хората да ги изберат. Задните места обаче не са толкова блош вариант, като се има предвид, че гласуването е преференциално и младежите с хъс и желание, могат да излязат доста напред.
И като заговорих за задни места, няма как да не спомена и последното такова. Млад, необременен и неопетнен човек, който има кариера в своята си сфера, има семейство и всички качества да бъде подкрепен от доста хора. Все ми се струва, че тук може да се получи, както се казва в Библията:“И последните ще станат първи, а първите ще станат последни.“, но това са си мои предположения не ви ангажирам с тях.
Има и до болка познати имена, които изненадващо отпаднаха от битката, преди да е започнала изобщо. Тези, които останаха извън листите съкщо предизвикват интерес, защото може да се окажат „препъни камъчето“, което ще обърне каруцата, ако решат да си отмъстят на партията и да работят срещу нея.
На 26 март ще стане ясно, кой влиза и кой остава пред „портата“ да леее горчиви сълзи, колко стари муцуни с нови номера ще се върнат в парламента, а ние ще сме там- за да ги преброим, защото „пилците се броят на пролет“. „Довиждане!”, казват си депутатите при всяко разпускане на Народното събрание, защото се надяват пак да се видят в следващото, ама, а да видим, кои ще се видят отново.
При всички случаи ще бъде интересно. А ние периодично ще ви информираме и за това колко „безмилостно жестока“ е борбата и в другите листи, за да не се обидят, че сме пропуснали някой.
