Институциите пазят процедурите, а не интереса на детето, твърдят от НАПГ
Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) критикува остро действията на държавните институции по случая с тригодишния Силвестър, настанен в приемно семейство в София. Според организацията Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) извършват само документални проверки, пренебрегвайки реалното психологическо състояние на детето и емоционалната му привързаност към приемните родители. От НАПГ настояват за незабавна мултидисциплинарна оценка и спиране на процедурите, които травмират момчето.
Затвореният административен кръг
Сигналът за проблемите около срещите на детето с кандидат-осиновители е подаден от приемното семейство още на 24 юни 2026 година. Седемнадесет дни по-късно резултатът от държавния контрол е сведен до прехвърляне на документи. АСП проверява собствените си структури и не открива нарушения, докато ДАЗД и Омбудсманът базират своите заключения предимно на предоставената от социалните служби информация.
От асоциацията са категорични, че подобен подход е порочен: Това не е независим контрол, а затворен административен кръг, в който една институция потвърждава констатациите на друга, без да бъде извършена пълна, самостоятелна и професионална проверка на реалната ситуация на детето. Оттам задават въпроса кой отива на място при момчето и кой носи отговорност, когато едно формално правилно решение се окаже психологически разрушително за него.
Привързаността пред процедурата
Основният проблем, който специалистите от неправителствения сектор посочват, е грубото несъобразяване с вече изградената емоционална връзка. Силвестър живее продължително време в приемното семейство, разпознава родителите като фигури на сигурност и ги нарича мама и татко.
Според данните на асоциацията, след контактите с потенциалните осиновители детето проявява сериозни признаци на регрес – нощни страхове, напикаване, тревожност и постоянна нужда от физическа близост. То многократно е молило да не бъде давано на други хора. Социалните работници често пренебрегват тези реакции с аргумента, че детето просто ще свикне.
Тези реакции не могат да бъдат отхвърляни с обяснението, че детето „ще свикне“. Подобен отговор не е професионална оценка, той е обезценяване на детското преживяване, посочват от НАПГ и припомнят, че прекъсването на стабилна привързаност в ранна възраст води до тежки последици.
От организацията отхвърлят опитите дебатът да бъде изместен към етническия или социалния произход на кандидат-осиновителите. Те подчертават, че проблемът се корени в липсата на качествена оценка на родителския капацитет и липсата на подготовка на кандидатите за нуждите на конкретното дете.
Спешни искания към държавата
Асоциацията настоява министърът на труда и социалната политика да поеме лична отговорност за случая, като назначи независима проверка от експерти, които не са участвали в досегашните етапи на процедурата. От НАПГ настояват временно да бъдат преустановени всички действия, които биха задълбочили травмата на Силвестър.
Сред дългосрочните им искания са:
-
Въвеждане на задължителна независима оценка на привързаността при планирано извеждане на дете, живяло над година в приемно семейство.
-
Гарантирано участие на детски психолог при вземане на решения за отделяне.
-
Създаване на ефективен механизъм за контрол над социалните служби.
-
Ясна правна отговорност за решения, нанасящи доказуема вреда на децата.
Ние не искаме ново писмо, което да обясни, че процедурите са спазени, искаме да бъде проверено какво се случва с детето, искаме да бъде оценен рискът за психичното му здраве, искаме да бъде чут приемният родител, заявяват от асоциацията. Оттам предупреждават, че когато системата брани собствените си процедури по-настървено от самото дете, тя на практика работи само за своето оцеляване.
