„Правителството е решило първи да изтичаме пред строя и да не си платим газа“, казва председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия
Най-големият нонсенс е, е на 5-и говорим какво се е случило от 1-ви, какво ще ни се случи да платим след това, коментира в интервю за БНР Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия.
„В момента купуваме един продукт, който няма цена, която ще ни бъде казана на 10-и, евентуално. Кое предприятие може да си позволи този лукс – да работи при такива условия, да сключва сделки, като не знае колко ще му струва суровината и енергията, с която работи“, посочи Петров в предаването „Преди всички“.
„Пазарът беше доста плитък, основно на руски газ в България. Промяната е за всички. Имаме годишни договори с „Булгаргаз“, на това разчитахме – че имаме стабилност, предвидимост, може да се планира, може да се бюджетира. При едно голямо предприятие да не знаеш колко ти струва енергията и суровината и да произвеждаш, това е пагубно, това е смърт“, изтъкна Антон Петров.
Според Петров „правителството е решило първи да изтичаме пред строя и да не си платим газа, първи решихме, че ще сме крайни, ще сме силни и ще спрем тези доставки“, но изведнъж, от днес за утре, „няма предприятие в света, което да може да понесе такъв шоков удар – 30-35-40% увеличение на цената на газа“.
„Много сме малки, много сме беззащитни, за да имаме толкова крайни позиции. Нашата икономика е най-слабата в цяла Европа, не може да понесе такива натоварвания“, допълни Петров.
„Ако искаме да имаме икономика, трябва да бъдем сравними с нашите поне европейски конкуренти. Такива цени за предприятията в Европа, може да се провери, няма. Всички получават газа на други цени – или чрез компенсации, или чрез таван на цените или чрез други механизми. В България досега не сме поставяли проблема с газа, защото цената на „Булгаргаз“ беше конкурентна, но когато говорим за скок от 30-40%, тя вече далеч не е неконкурентна, предупреди Антон Петров.
„Говорим за реална икономика, за реални факти, за реални възможности. Без индустрия, без икономика, няма страна, няма България, няма бъдеще. Има бедност и хиперинфлация.“
Решението за протеста е много крайна мярка и израз на отчаяние, изтъкна Петров.
