Призиви за спасяването на ансамбъл „Пирин“ заливат социалните мрежи от седмици….Политици, граждани и артисти се изказват като последна инстанция, дават „диагнози“ и предписват „лечение“ за светинята на Пиринския край. Едните казват, че ансамбълът трябва да бъде спасен, другите питат – от какво. Призивите са повече от емоционални, но диаметрално различни, а истината…тя е някъде по средата, но малцина се интересуват от нея.
Без да навлизам в подробности, ще кажа, че когато наблюдаваш отстрани, оставаш с усещането, че проблем наистина има. Когато се задълбочиш повече в темата разбираш, че всъщност разединението, което разкъсва ансамбъла отвън и отвътре е по-страшно от всичко, за което пишат двата лагера.
„Ябълката на раздора“ е веднъж Петьо Кръстев, който след конкурс се завърна начело на ансамбъла и втори път – хореографът Мирослав Димитров и диригентът Стоимен Добрев, за които се твърди, че са принудени да подадат оставки. Та, тези три имена умело се въртят в пространството и върху тях се градят тезите и на недоволните, и на доволните от така стеклите се обстоятелства.
Разбира се, случаят се използва умело от всеки, който иска да „трупа“ точки на гърба на тази велика институция, каквато е ансамбъл „Пирин“. Статуси във Фейсбук и две противоположни петиции се борят „да спасяват“ ансамбъла, играейки по тънката струна на обществената любов и уважение към него.
Бившият зам. кмет Хр. Шопова също се включи в онлайн диалога, публикувайки емоционален статус в социалната мрежа, като основната теза в написаното е, че настоящото ръководство на община Благоевград “ руши“ и „дискредитира“ ансамбъла.
Разбира се, тя демонстрира подкрепа за тези, които се чувстват обидени и онеправдани в ситуацията. Засвидетелства обич и уважение към ансамбъла, но волно или неволно предизвиква разделение. В допълнение, политическия привкус на написаното не може да бъде отречен, защото тя неминуемо е част от политиката и това със сигурност, дава своето отражение:
Написаното от Христина Шопова би изглеждало далеч по-обективно, ако липсваха хора свързани по един или друг начин с ансамбъл „Пирин“, които да казват и пишат друго. А такива има. Те не само отричат „апокалипсиса“ на ансамбъла, но и твърдят, че вътрешното разделение, подклаждано именно от „външни сили“ е това, което е пагубно и ако не бъде спряно, то съдбата на тази емблема ще бъде поставена под въпрос.
Със статус във Фейсбук Мартин Влахов, хореограф и танцьор от ансамбъл „Пирин“ също изрази своята позиция за случващото се. Написаното от него противоречи на това, което пише Шопова, а той дори коментира част от думите и, както и тези на свои колеги, настоявайки, че единството ще запази ансамбъла, а не умишленото разделение. Влахов пише и за действия, за които се говори отдавна и които са нелицеприятни за част от артистите на ансамбъл “ Пирин“, като не споменава имена, но индиректно потвърждава съмнения, които се носят в пространството от години. Имало ли е нерегламентирани плащания, нерегламентирани участия на някои от танцьорите и изпълнителите? Упражняван ли е натиск върху артисти и от кого? Много въпроси повдига написаното от Влахов:
Разминавато е очевадно, а истината е все така забулена в съмнения, всички гледни точки са диаметрално различни и трябва да бъдат чути, осмислени и анализирани внимателно. Единственото ясно е, че ансамбъл “ Пирин“ е разкъсван от интриги и разделение, след които може би, наистина ще се нуждае от „спасение“.
Мисля си, че онези, които твърдят, че милеят за ансамбъла трябва да са много внимателни в думите си, защото истинската обич обединява, а не разделя. Истинската грижа подкрепя, а не руши. Ансамбъл „Пирин“ не заслужава да бъде разделян от политика и интереси, а някои хора със сигурност не заслужават ансамбъл „Пирин“.
