Андрей Новаков: Административната тежест и процедурите са пречка за пълното усвояване на европейски средства и кандидатстването по програми,но в крайна сметка, като говорим за безвъзмездно финансиране и усилията си струват

Андрей Новаков е български политик от партия ГЕРБ и депутат в Европейския парламент в състава на групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2014 година, като при встъпването си в длъжност е най-младият член на Европейския парламент. Заема мястото на Томислав Дончев, който става вицепремиер във второто правителство на ГЕРБ. Новаков е член на Комисията по регионално развитие, а е заместник-член в Комисията по бюджети и Комисията по контрол на бюджетите. Роден в Пазарджик, но израства в с.Момина клисура, където учи до 7-ми клас в Основно училище Св. „Климент Охридски“. Животът там, особено по времето на Виденова зима, когато е едва 8-годишен до голяма степен предопределя пътя му на политическата сцена.Андрей Новаков учи паралелно две специалности в Югозападен университет „Неофит Рилски“. През 2011 година придобива бакалавърска степен по „Публична администрация“, като по време на образованието си изучава мениджмънт и управленски технологии, икономика на публичния сектор, административен процес и други. През 2014 година придобива магистърска степен по „Право“ и се специализира в областта на правните науки.
От 2008 до 2011 г. е председател на Студентски парламент към правно-исторически факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“. През 2011 година е избран за заместник-председател на най-голяма студентска организация в Европа, тази на Европейските студенти демократи (European Democrat Students). От 2011 до 2014 година работи като експерт „Връзки с обществеността“ в община Благоевград, в екипа на кмета д-р Атанас Камбитов.
Докато е председател на Студентски парламент, той става член на ГЕРБ в Благоевград. Последователно заема позиции като областен координатор на Младежи ГЕРБ, Международен секретар на Младежи ГЕРБ, а преди да стане евродепутат, е бил и кандидат за Народен представител в България, от МИР 01.

С него разговаряме за европейските програми за финансиране и възможностите, които дават тези програми на младите хора в България:

1.Много пъти сте наблягал на острата нужда от административна реформа и увеличаване на възможностите пред младите хора за развитие на бизнес. Какви възможностите виждате сега за осъществяване на тези цели от позицията на евродепутат?

-Аз вярвам, че има начин европейските средства да достигат до хората по-бързо и по-лесно. Макар това да не може да стане за един ден, можем да започнем с две неща – по-малко бюрокрация и по-прости правила, както и контрол базиран на риска. Днес 94% от бюджета на ЕС е отреден за инвестиции, а останалите 6% за администрация. Оказва се обаче, че дори при това съотношение има накъде да се подобрят нещата. Ето защо започнах активно работа в тази посока. Много вероятно е скоро в Комисията по регионално развитие, заедно с мои колеги да инициираме изслушването на комисари, които също споделят тази идея. Идеята е не просто да набележим проблемите, но и да се фокусираме върху конкретни предложения и решения. Нещо повече – българското правителство и особено вицепремиерът Томислав Дончев, предприемат важни мерки за това. Прекрасен пример е новата информационна система ИСУН 2020, даваща възможност за електронно кандидатстване по различните оперативни програми. В крайна сметка желаният резултат е ясен – средствата от европейските фондове да бъдат инвестирани ефикасно и бързо, да стигнат до крайните бенефициенти – предприемачите в България, младите хора, без резултатите да страдат поради голям брой документи и дълги процедури.

2. А кои са основните трудности за реализация пред младите хора в България, според вас и какъв е пътят към преодоляването им?

-Първо искам да кажа, че ясно си давам сметка за предизвикателствата пред младите хора в България, но и знам, че почти навсякъде по света младежите се сблъскват също с много трудности. Няма как да се прави паралел, но и не искам да изхождаме от позицията, че реализацията на младите тук е почти невъзможна, каквото за съжаление, мнение битува. Тук трябва да кажа, че броят на безработните младежи в Европа остава висок и това налага адекватни мерки от страна на ЕС. Младежката гаранция, по която имам възможността да работя пряко, като докладчик в сянка, е стъпка в правилната посока, но едновременно с това са необходими реформи и усилия от държавите-членки. Какъв е желаният резултат? – Още в своя зародиш тази инициатива има една цел – младите хора под 25 години, които не учат, не работят и не стажуват да получат предложение за качествено работно място не по-късно от 4 месеца след завършването си или след като са загубили работата си. Необходимо условие за приложението на тази мярка е младежката безработица в конкретния регион да е над 25%. През изминалата седмица бяха приети предложенията ми по работния документ, който Комисията по контрол на бюджета създаде във връзка със специалния доклад на Европейската сметна палата. В тази връзка за мен е важно едно – след време заедно с отчитането на тази инициатива и усвоените средства, освен числа, да можем да покажем конкретни разкирти работни места за младежите. За тази цел, държавите трябва значително да повишат усилията си и да осъществяват проекти с устойчиви резултати, възползвайки се максимално от увеличеното предварително финансиране. И в крайна сметка, сигурен съм, че се заражда една нова генерация от млади хора, които са носители на талант и позитивизъм и се опитват да създадат една по-смислена среда. И тук и в цяла Европа.

3. Какви са Вашите съвети към бизнеса за действия през новия програмен период – как да се възползват максимално от парите, които са предназначени за тях?

-Над 70% от инвестиционния потенциал на България се генерира именно чрез европейски средства. Не съм сигурен обаче, че след 2020 година кохезионната политика на ЕС ще изглежда по начина, по който изглежда сега. С други думи – трябва до края на този програмен период да се възползваме максимално от европейската солидарност. Независимо дали говорим за млади фермери, учени или собственици на малки и средни предприятия е важно да кажем, че те трябва да направят първата крачка. Често пъти финансирането е на една ръка разстояние. Информацията за процедурите, сроковете и условията постоянно се актуализира както в националните информационни сайтове за европейско финансиране, така и на уеб страниците на ЕС и са достъпни за всеки. Във всеки областен град, включително и в Благоевград, има областен информационен център, чийто служители имат за цел да помагат на хората с интерес към кандидатстване по оперативни програми или инструменти на хоризонтално финансиране. Схемите, които Европейската инвестиционна банка предлага, не се използват в пълния им капацитет, а биха могли да са от полза на българския бизнес. В този ред на мисли, предстои стартирането на Плана „Юнкер“,вероятно още до края на полугодието, който ще е допълнителна възможност за страната. В основата на плана стои Европейският фонд за стратегически инвестиции и се радвам, че по този регламент предложих поправки, които бяха подкрепени от много колеги, сред които Владимир Уручев и Ева Паунова, са в позицията на ЕП при преговорите, протичащи в момента .

4. Предстоят нови 7 години, в които България ще бъде най-големият нетен бенефициент в ЕС. Какво трябва да се направи, за да бъдем максимално ефективни и усвояването да върви гладко и безпроблемно?

-България е един от най-големите нетни бенефициенти. Считам, че три са основните фактори за максимално усвояване на европейските средства – приоритети, изпълнение и разумни инвестиции. Важно е през 2019-2020 година, когато се тегли чертата, да не отчитаме единствено числа, а и реални резултати от тези инвестиции, какъвто впрочем е подходът сега. Резултати за бизнеса, предприемачите, за младите хора и въобще за обществото. Това трябва да ни е целта. Често пъти казваме, че административната тежест и процедурите са пречка за пълното усвояване на европейски средства и кандидатстването по програми, с основание, какъвто проблем обаче съществува почти навсякъде в Европа. Но в крайна сметка, ако трябва да претеглим, говорим за често пъти безвъзмездно финансиране и усилията си струват. За да не сме празнословни – редица са добрите примери. В благоевградска област много млади хора създадоха и развиха свои стопанства чрез мярка „Млад фермер“. Има подобни примери както за публични учреждения, така и за частни. Тази инерция не бива да се губи. Инвестицията в развиването на потенциала за управление и изпълнение на проектите е гаранция за по-добри резултати. Има университети, които вече предлагат подобно обучение и това е стъпка в правилната посока, но може и още. Не можем да подценяваме и ролята на самите европейски институции. Неотдавна вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева представи план за намаляване на забавените плащания към бенефициенти, който вярвам, че ще окажеположително въздействие в процеса на усвояване на европейски средства, включително и в Бъглария.

5. Все повече фирми от малкият и среден бизнес разчитат на еврофинансиране. Какво е новото в програма „Иновации и конкурентоспособност”?

-Трите ключови думи, описващи възможностите по ОПКИ, са иновации, предприемачество и ефективност. Предоставят се възможности за растеж на МСП, както и за технологичното им развитие. Осигурява се достъп до финансиране за предприемачи, както и за създаване на научно-изследователски капацитет и кадри. Интелигентната специализация, която намира широка реализация в Холандия например, е сред приоритетите също. Подобряване на енергийната ефективност също е сред приоритетните оси на програмата. Бенефициенти са предприятия, клъстери, организации, като София Тех парк и прочее. Оперативните програми са една част от възможностите, макар и доста съществена част. Съществуват и хоризонтални инструменти. Например, „Хоризонт 2020“. Именно в Благоевград срещнах група предприемчиви млади хора, които разработваха иновативен бизнес, но не знаеха, че този инструмент предоставя възможности в тази посока. Трети вариант са финансовите инструменти, като допълнение към грантовото финансиране по традиционните инструменти. Ако трябва да обобщя – програмен период 2014-2020

6. На еврофинансирането се надяват и хората от наводнените райони в Северозападна България, наскоро вие призовахте за тази помощ на редовно заседание на Комисията по бюджети в ЕП, ще отговори ли положително,според вас ЕП на призива?

-Само преди седмица започна разглеждането на предложението за отпускане на помощ за пострадалите от наводненията населени места в България, основно Мизия и Крушовица в Комисията по бюджети в ЕП. Не мисля, че има причина ЕП да не одобри тази помощ. Такава е и нагласата на колегите от разговорите, които съм имал с тях. Мисля, че на гласуването на 7 юли в пленарна зала ще имаме добро развитие.

7. Много млади хора в Благоевград се вълнуват от това дали ще срещнат подкрепа във ваше лице, ако се нуждаят от консултация и съдействие за кандидатстване по европрограмите? Наскоро наш екип гостува във вашият Информационен център в Благоевград, това ли е мястото където младите хора могат да получат информация и съдействие?

-Моят стремеж е информационните офиси, както в Благоевград, така и на другите места в страната, да не остават просто помещения, облепени с рекламно фолио, а да бъдат жив организъм, полезен на всички хора в областта и разбира се за младежите. Не случайно аз и екипът, с който работя, организираме поредица от срещи с младежи, посветени именно на възможностите, които ЕС предлага на младите. Започнахме в Кърджали, вече имах и срещи с абитуриенти от Разлог и Белица. Причината затова е, че често пъти информацията за различните програми и инициативи не достига равномерно навсякъде, но е важно и да кажа, че понякога не е и

Comments

comments