Снимки и видео: http://www.europarl.europa.eu
Остават 100 дни до Европейските избори. 400 милиона души ще дадат своя глас и ще определят следващия Европейски парламент. Новите 751 европейските депутати, които ще заемат местата си през юли, не само ще определят посоката на европейската политика в следващите 5 години, но и ще изберат лидера на изпълнителния орган на Европейския съюз – председателя на Европейската комисия.
Пропаганда: „Използваните срещу нас инструменти се развиват непрестанно“
В доклад, който Европейският парламент ще разгледа и гласува на пленарната сесия през месец март, се изразява безпокойство от разпространението на кампании за дезинформация, особено в социалните медии.
Текстът посочва, че развитието на технологиите прави по-лесно манипулирането на звук и изображения и достигането до голям брой потребители на Интернет.
Докладът също така заявява, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея се опитват да подкопаят демокрациите в Европа и суверенитета на страни като Украйна, Молдова и Грузия, подкрепят екстремистки движения и се стремят да окажат влияние върху изборните резултати.
Разговаряхме с автора на доклада Ана Фотига (Група на Европейските консерватори и реформисти, Полша).
До каква степен европейските избори са изложени на риск от външна намеса, кибератаки и враждебна пропаганда?
Тук говорим за 27 паралелни изборни процеса в държавите членки, които могат да бъдат обект на атака от чуждестранни фактори, ползващи специално пригодени инструменти: ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, манипулирани изображения, фалшиви профили.
Сигурна съм, че след скорошните случаи на опити за намеса в избори и референдуми държавите в ЕС са започнали да анализират ситуацията. Инвестициите в мерки срещу дезинформацията обаче изискват време, а и използваните срещу нас инструменти непрестанно се развиват. Затова на европейско ниво се предприемат конкретни стъпки като Кодекса за поведение срещу дезинформацията, с който социалните медии се ангажират да работят за прозрачност на рекламите на политическа тема и за премахване на фалшиви профили.
Какви подобрения са необходими в борбата с дезинформацията?
Трябва да мислим с една крачка напред, вместо само да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху зловредното използване на изкуствения интелект и да разработим и внедрим технологии, които ефективно се противопоставят на това.
Ключово за успеха е да назоваваме публично извършителите, техните подбудители и целите, които преследват. Отговорът на ЕС трябва да включва набор от мерки, включително целенасочени санкции.
Има ли страни в ЕС, които са по-уязвими на дезинформация?
Агресивните информационни кампании са част от по-широка стратегия. Трябва да възприемаме сериозно информационните кампании, съпътстващи военни офанзиви, и да им се противопоставяме с твърдост и единство.
Дезинформационните кампании на Русия продължават да се концентрират върху източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към страни, с които те виждат културни, исторически, езикови или политически връзки. Проектът „ЕС срещу дезинформацията“ е опровергал над 4 000 кампании с широко разнообразие на теми.
Как можем да гарантираме, че в опитите си да се противопоставим на пропагандата, не залитаме в обратната посока и не насърчаваме цензурата и ограничаването на свободата на словото?
Както посочваме в доклада си, свободата на словото и медийният плурализъм са в ядрото на устойчивите демократични общества и предоставят най-добрата защита срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата би действала срещу нас. Затова ние подчертаваме значението на прозрачността на медийната собственост и на плурализма.
Най-голямото ни безпокойство, което подчертаваме в доклада, засяга социалните мрежи. Осъзнаваме, че забраната на съмнителни профили може да бъде разглеждана като цензура и затова такива действия трябва да имат ясни основания.
Какво мислят хората в Европа за дезинформацията:
73% от потребителите в ЕС и 60% от потребителите в България изразяват безпокойство относно дезинформацията онлайн по време на избори (Евробарометър – октомври 2018 г.)
85% от анкетираните в ЕС и 89% от анкетираните в България заявяват, че фалшивите новини са проблем (Евробарометър – февруари 2018 г.)
Бюрото на Европейския парламент в България проведе публична дискусия на тема „Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори“ на 22 януари. Целта на събитието бе да насочи вниманието към съществуващите проблеми и да послужи като обмен на добри практики от различни държави.
Участие в дискусията взеха Анели Ахонен от EUvsDisinfo, Европейска служба за външна дейност, Сам Джефърс, основател на проекта WhoTargetsMe, Крейг Дуайър, съосновател на ирландската Инициативата за прозрачен референдум и Марайе Аренце, образователен координатор в нидерландската неправителствена организация DROG, а журналистът Светослав Иванов бе модератор.
Събитието бе открито Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България, а четиримата гости представиха опита на своите организации в борбата с дезинформацията в контекста на наближаващите европейски избори през май 2019 г. Пълен запис на събитието може да гледате тук.
Анели Ахонен от Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство (EUvsDisinfo) в Европейската служба за външна дейност подчерта, че подобряването на комуникацията между европейските държави е от особена важност при противодействието срещу дезинформацията. Една от основните задачи на EUvsDisinfo е да сондира и анализира данни от медиите от последните три години, като ги предоставя на широката общественост. Едновременно с това европейските институции обединяват усилията си при борбата срещу това явление. Предвижда се също така да се работи със социалните мрежи, които са се ангажирали да предоставят редовно доклади за своите дейности за справяне с дезинформацията.
Сам Джефърс представи платформата WhoTargetsMe, която може да проследи какви политически реклами получават потребителите ѝ във Фейсбук и да анализира кой и защо изпраща послания на определени групи от хора. Той подчерта, че политическите кампании са се променили много в последните десет години и че „таргетирането на потребителите“ с цел политическа реклама се е развило съществено, не на последно място благодарение на социалните мрежи, които са видели в това възможност за увеличаване на приходите си. Той припомни, че в края миналия век предизборните послания са се разпространявали през средствата за масово осведомяване, а предизборните кампании са разчитали предимно на активисти, докато в наши дни политиците имат нужда от добре финансирано целево разпространение на послания в социалните мрежи. Един от основните проблем според Джефърс е, че строгите правила за предизборните кампании по отношение на прояви и отразяване в традиционните медии не важат за социалните мрежи. Необходими са нови инструменти и методи, за да се разбере използването на платеното таргетиране по време на кампании.
Крейг Дуайър, съосновател на Инициативата за прозрачен референдум, демонстрира важността на гражданската активност при борбата с дезинформацията, като представи как неговата организация е противодействала на това явление по време на референдума за легализацията на абортите в Ирландия. Благодарение на активната гражданска намеса на неговата организация Facebook и Google са взели мерки срещу „тъмните реклами“ по време на кампанията за референдума, като по този начин са ограничили възможностите за манипулация на избирателите.
Марайе Аренце, образователен координатор в DROG, разказа за „ваксинирането“ на потребителите на новини срещу дезинформацията и подкани публиката да се включи в симулативна игра, провокирайки хората да мислят като „тролове“ и да създават и разпространяват невярна информация. Целта е потребителите да могат да разпознават новините с невярно съдържание и по този начин да могат да се предпазват от тяхното влияние.
В последвалата дискусия публиката постави въпроси за това кой и как е таргетиран с дезинформация и кой е по-податлив на манипулации – дали по-възрастното поколение, което е и по-активно при гласуване, или т. нар. „дигитални номади“ от младото поколение. Обсъдени бяха и въпроси, свързани с ролята на традиционните медии в процеса на развенчаване на митове, бяха дадени примери за теми и проблеми, които с помощта на дезинформацията предизвикват разделение в обществото.
Лекторите и публиката се обединиха около тезата, че е необходимо да се обърне по-сериозно внимание на образоването на гражданското общество и медиите за разпознаване на фалшиви новини, както и че е нужно активно гражданско участие в борбата с дезинформацията.
Допълнителна информация
EUvsDisinfo, Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство, Европейска служба за външна дейност
Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство в Европейската служба за външна дейност е създадена след решение на Европейския съвет през март 2015 г. с цел да бъдат взети мерки във връзка с дезинформационната кампания на Русия срещу ЕС. Работата на оперативната група и на съответните служби на Европейската комисията е насочена към ефективно информиране за политиките на ЕС в неговите източни съседи – Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна; укрепване на цялостната медийна среда, включително оказване на подкрепа за свободата на медиите и подпомагане на независимите медии; подобряване на капацитета на ЕС за прогнозиране, реагиране и повишаване на осведомеността относно прокремълските дезинфомационни кампании. Оперативната група поддържа сайта EUvsDisinfo, който е единствената свободно достъпна база данни за подобни случаи на дезинформация.
Проектът WhoTargetsMe
Who Targets Me е създаден от Сам Джефърс и Луи Найт-Уеб през 2017 г. Целта му е да наблюдава как политическите кампании използват целенасочената реклама за своите цели и да се бори за прозрачност на политическата реклама в социалните платформи. Who Targets Me анализира анонимните данни за реклама във Фейсбук, които се събират с помощта на безплатен софтуер, който може да бъде инсталиран за браузърите Chrome и Firefox. Няколко дни след инсталирането програмата предоставя персонализирана информация за политическите реклами, които потребителите виждат в своя профил, и информация за това защо са таргетирани с конкретната реклама. При анализирането на данните проектът си сътрудничи с изследователи от институции като Оксфордския университет и Лондонското училище по икономика. До момента над 10 000 доброволци в над 42 държави са инсталирали софтуера. Who Targets Me ще бъде достъпен в България в идните седмици.
Инициатива за прозрачен референдум, Ирландия
Инициативата за прозрачен референдум е гражданска инициатива, водена от доброволци, която се застъпва за по-голяма прозрачност на дигиталната реклама по време на предизборните кампании в Ирландия. В отсъствието на каквато и да е нормативна уредба относно дигиталните политически кампании, целта на инициативата е да увеличи прозрачността на платената онлайн реклама по време на предизборни кампании, за да може да се гарантира, че тя подлежи на контрол по същия начин, както традиционните предизборни материали.
DROG, Холандия
DROG е мултидисциплинарен екип от учени, журналисти и медийни експерти, които провеждат изследвания, изнасят лекции, организират работни срещи и създават образователни програми и иновативни инструменти, които помагат на потребителите на новини да изграждат устойчивост към дезинформацията. Чрез специално създадената от тях игра Bad News екипът на DROG дава възможност на потребителите да почувстват как работят фалшивите новини, като по този начин увеличават съпротивлението им срещу тях.
