Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2024 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕД ВОЙНА ЗА ВЛИЯНИЕ В ДЪРЖАВАТА
СЛЕД ТУРБУЛЕНЦИИ И КОМПРОМИС – ВТОРИ КАБИНЕТ НА ГЛАВЧЕВ ЩЕ ГОТВИ СЕДМИТЕ ИЗБОРИ
ПАРЛАМЕНТЪТ С ОТРИЦАТЕЛЕН БАЛАНС
ГЕРБ ТЪРСИ ТУШИРАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ НИВА
ДПС – БИТКА НА ЖИВОТ И СМЪРТ МЕЖДУ ДОГАН И ПЕЕВСКИ
БСП – ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е РЕСТАРТ НА ЛЯВОТО
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Води се тотална война в държавата и за влияние в държавата. Това е основният извод, който се налага от събитията и процесите през август.
Политическата ситуация е в тупик.
Налице е симулация на политическо мислене, политически решения и политическо поведение. Изглежда, че не се прави политика, а се редят схеми.
Наблюдаваме опит за промяна, но през деструктивни процеси – разпад на партии, компрометиране, вътрешно-партийни проблеми.
По силата на горчива ирония, докато държавен глава е ас от ВВС, България е като на автопилот в последните няколко години.
Кризата, която продължава четвърта година и приема различни форми, се изправи този месец пред реалния риск да прерасне в конституционна с всички непредвидими последици от подобен развой.
Причината бе в сблъсъка на интереси на партии и лидери от една страна и президента от друга страна за служебното правителство и за неговия състав след конституционните промени.
Конфликтът Радев-Пеевски вече структурира политическата ситуация.
Вторият опит за съставяне на правителство (проектокабинетът на Горица Грънчарова- Кожарева) по новите конституционни правила се провали по безпрецедентен за последните три десетилетия начин.
Конституционните промени, които засегнаха радикално (и грубо) правомощията на президента за съставянето на служебна власт – като отговорност, условия, потенциален избор на министър-председател, бяха наложени от партийни интереси, и се обърнаха срещу самата държава.
Конституционният съд, който беше сезиран за поправките, остави въпроса „висящ“. Висшите магистрати избягаха от отговорност.
Новата процедура за излъчване на служебен кабинет обезвласти българския президент, като в същото време обаче създаде предпоставки за конституционен хаос.
В защита на своя избор за Калин Стоянов като вътрешен министър Горица Грънчарова – Кожарева се позова на опита си като одитор в момент, когато България се намира в най-острата политическа криза от последните три десетилетия. Номинираната за служебен премиер няма политически опит, инстинкт, капацитет. Това показва още веднъж дефектите на конституционните промени.
След турбуленции (един провален опит) и компромис (смяната на Калин Стоянов с Атанас Илков) назначаването на втори кабинет на Главчев отвори пътя към предсрочните парламентарни избори.
Реалистичен вариант за редовно правителство след 27 октомври е постигането на съгласие за надпартиен кабинет (техническо правителство, тип „Марио Драги) с първия мандат. Властта ще има временен характер, но ще бъде направен опит за постепенна деескалация на политическото напрежение.
ГЕРБ ще може да отчете фактическото прекъсване на серията от безрезултатни опити за редовно правителство.
Дори да се постигне съгласие за надпартиен кабинет обаче, това няма да сложи край на политическата криза, чийто финал зависи от амбициите на други водещи фигури.
Неслучайно челният сблъсък между президента Радев и Делян Пеевски доминира и беляза политическите развития през целия август.
Атакуван от различни посоки (ПП, Доган, Радев и др.), Пеевски показва не само устойчивост, но и сила, която видимо парализира опонентите му. Те са много различни като профил и нагласи, което прави едно обединение анти-Пеевски много трудно.
Делян Пеевски разполага със силата сериозно да разтърси политическата система. Очертава се тежка предизборна кампания, която носи потенциал да преобърне политическите пластове.
Пеевски атакува Доган, като по този начин отрязва и пътят на останалите политически сили към ДПС-Доган. Всички са в обяснителен режим защо приемат Доган, а не приемат Пеевски.
С отказа да приеме Калин Стоянов като вътрешен министър и в следващ кабинет президентът се опита да се върне в ролята на бунтар срещу статуквото, което да му донесе симпатии.
Радев обаче все така не влиза в ролята на партиен строител. Той не напуска президентството, защото не е неутрализирал политика, който му обяви война и това е Пеевски.
Като лидер на партия, а не на държавен глава с имунитет, Радев би бил по-лесна мишена.
Има и друго: Радев демонизира партиите и минаването на страната на „те, партиите“ е сложна задача.
Търси се подходящият момент на обществото да бъде предложен не само Спасител, а Спасение, много вероятно под формата на Велико народно събрание или промяна на формата на държавно управление. Подобно Спасение обаче би било илюзия.
Пеевски предизвиква, изнервя, напада Радев. Една от формите е нон стоп да го нарича „Мистър Кеш“.
Отговорът на Радев е фронтът, който се опитва да изгради срещу Пеевски. Засега – неуспешно.
Радев прие новия вътрешен министър и всеки гаф на МВР-шефа, ако допусне такъв, ще бъде приписван и на президента. Това ще занули
своеобразния бунт срещу Стоянов.
Случаят със знаковия за прехода бизнесмен Румен Гайтански има и пластове, чието изследване дава ключ към разбирането на
политическите и обществените реалности в България.
Той е един от символите на болните връзки между парите и политиката, създадени след 1989 година. Очакванията, че с приемането ни в Евросъюза ще започне доближаване на западния модел на демокрация, не се оправдаха.
Отличителна черта на българските новобогаташи е парадирането с имоти, скъпи автомобили, луксозен начин на живот.
Политиката в България се приема като източник на облаги, доходи, услуги. А в последните години изглежда сведена до интриги и войни между задкулисни лобита и групировки с генезис именно от 90-те.
50-ият парламент тръгна към историята с отрицателен баланс.
Политическите сили, представени в него, не показаха воля и капацитет да намерят базисен консенсус дори тогава, когато цялата държава е изправена пред реалния риск от блокаж.
Приемането на поправките в закона за образованието предизвикват криза в отношения с Брюксел, полемика в българското общество и създават предпоставки за насилие върху обществени и социални групи.
Значим дял от българските граждани са против крайностите в
джендър идеологията, против неолибералния догматизъм, но не биха поощрили насилието.
Политическата криза в България има и геополитически влияния и интереси. Свидетели сме на пословичното снишаване на българския политически елит във време, когато ветровете на промяната биха могли да обръщат посоката си.
От години българските партии не „продават“ надежди, мечти, бъдеще, визии. Посланията им по време на кампания са сведени или до битови въпроси, или се базират на отрицанието/демонизирането на опонентите.
Те сякаш изчакват развоя от големите идеологически и геополитически сблъсъци, за да се адаптират към победителите, които и да са те.
ГЕРБ се опитва да балансира между интереси – често пъти дори противоположни, което е качествено нова характеристика.
Борисов първо говори за техническо правителство след изборите, после – за кабинет на споделената отговорност. Той и партията са гъвкави. Проблем би било обаче, ако се премине тънката граници към безпринципност. Засега партията държи риска под контрол.
Инстинктът на Борисов му подсказа, че протестът на служители на МВР и вдигнат юмрук от вътрешен министър по повод политически сюжет трябва да бъдат санкционирани. В противен случай се създава опасен прецедент, който може да се използва и в бъдеще.
Процесите, които текат в ДПС и които поглъщат политическа енергия и публично внимание, с основание могат да се нарекат „война“. Очакването за примирие вече е нереалистично.
Тъй като това е партията, която през годините на прехода наистина бе „незаобиколим фактор“ и политическа сила със стратегическо значение, то случващото се с нея и около нея структурира цялата политическа ситуация.
Залогът за битката в ДПС стана много висок. Изходът от нея ще влияе и върху изхода от политическата криза.
Изключването на Пеевски от партията, без да има кворум в ЦОБ, вкарва битката в съдебен коловоз и в още по-гореща политическа фаза.
Пътят на ПП-ДБ към ДПС-Доган е отрязан.
В изявите, инициативите, становищата на ПП-ДБ се разчита загуба на самочувствие. На фона на силната политическа динамика профилът им остана сравнително нисък през целия месец.
Присъствието и влиянието им е с тренд надолу преди старта на кампанията.
„Възраждане“ се радикализира, като отчетлив пример е черният списък с имена на учители. Това означава, че водещите партии не защитават интересите на тези граждани и оставят на радикални формации широко поле за политическа игра.
Предстоящите избори се очертават като тест възможен ли е рестарт на лявото в България.
Изтощителната вътрешно-партийна война в най-влиятелната лява формация – БСП, доведе до спад в електоралната подкрепа в последните години, а вътрешната криза не е преодоляна. Това до голяма степен тласка ръководството на партията към търсене на голямо ляво обединение, но то може да донесе успех, ако самата БСП бъде консолидирана. Засега това не е факт.
По оста консервативно-либерално ИТН се подредиха до консерваторите. Партията на Слави Трифонов изглежда съюзник на Радев и ще търси реализация за фундаменталната си идея за референдум за президентска република.
Нараства броят на депозитите във всички групи над 5 хил. лв., нараства и размерът на депозита на едно домакинство, което показва подобряване на финансовото състояние на домакинствата. Револвиращите кризи и политическата нестабилност не са ерозирали финансовата стабилност на домакинствата, ако за това се съди по нарастването на реалните доходи и спестяванията.
Данните за туризма през второто тримесечие потвърдиха
очакването за успешна година за сектора на туризма и развлеченията, които освен на драстично нараснали цени се радват и на висока посещаемост. Само българските граждани през този период за туризъм са разходвали 250 млн. лева.
Тезата, че при Тръмп-президент, войната ще бъде спряна, а при Харис-президент, войната ще продължи, не е прецизна. Президентството на Харис ще се съсредоточава все повече върху вътрешните проблеми и ще има по-малко интерес от продължаване на войната в Украйна, но запазвайки усилията към Китай и Близкия Изток. Това означава, че ще се запази оформящата се вече тенденция част от огромните разходи за тази война да бъдат прехвърлени на Европа.
