Алергичните смущения са изключително разпространени при децата и имат разнообразни проявления. Могат да засегнат очите (алергичен конюнктивит), носа (алергичен ринит), кожата (дерматит), дихателните пътища (астма), храносмилателната система (хранителни алергии) или дори цялото тяло (анафилактичен шок).
Алергичната реакция е израз на взаимодействие между алерген от околната среда и антитела, които се произвеждат от имунната система на всеки организъм. Най-често срещани алергени са полепите на треви и дървета; спо́ри на плесени; насекоми; прахоляк; животински следи, като мъртви клетки (люспи) или слюнка; отрова от насекоми и други вещества, произлизащи от животните, които могат да проникнат в човешкото тяло; също така разнообразие от храни, медикаменти и други химични вещества, с които човек влиза в контакт.
Когато алергените взаимодействат с антителата, възможно е да се отделят много съединения. Те на свой ред могат да предизвикат няколко типа реакции, включително хрема, кихане, хриптене и свирене на гърдите, зачервяване с подуване, екзема, разстроен стомах и в някои случаи шокова реакция. Някои алергични реакции, като реакцията при кръвопреливане на неправилна кръвна група, са обичайни за всички хора. Повечето от реакциите, които ще разгледаме, са така наречените нервни смущения – такива, които засягат по-малък брой индивиди, чувствителни към различни вещества.
Склонността към алергии често е наследствена. Ако и двамата родители страдат от алергии, шансът детето им да развие алергия е 60-75 %. Ако само единият родител има алергия, процентът варира между 20 и 50. Ако нито един от двамата не е склонен към алергии, шансът пада до 10 %. Не е задължително детето да прави същите реакции като тези на родителите си. Например, баща, страдащ от сенна хрема и майка с екзема могат да имат дете, чийто първичен проблем е астма. Алергични реакции, причинени от специфични вещества, не се предават наследствено. И когато родител и дете страдат от алергия, реакциите при детето може да не са толкова силно изявени като тези на родителя и обратното.
Моделът, който следва алергията, може да се променя многократно през цялото време. Например:
• Бебе може да развие екзема преди първата си година. И да я преодолее след третата година, а след това да развие сенна хрема и астма през ученическите години.
• Хранителните алергии обикновено се преодоляват с времето, с изключение на алергии към фъстъци и ракообразни.
• Алергията към ragweed (полски кръстовник) може да не се развие, докато детето не преживее поне един сезон до полски кръстовник.
• В началото детето може да не е алергично към домашен любимец, но по-късно може да се появи алергия, поради честите му контакти с животното, което прави имунната система да бъде свръхчувствитела към алергена.
На практика никой не може да предвиди точно дали детето ще надрасне една или повече алергии, но в повечето случаи с времето симптомите отслабват.
Симптоми
Алергични реакции могат да възникнат по различни начини, а това ги прави трудни за разграничаване от други проблеми или заболявания. Например, ако от носа тече чист, воднист секрет, придружен с кихане и сърбеж, можем да направим заключение: хрема, но всъщност всеки от симптомите може да бъде предизвикан от алергия.
Същевременно алергията може да бъде причина за появата на хрема и ушни инфекции. Като изключим алергиите, бебетата и малките деца до втората си година могат да преминат от 6 до 10 настинки годишно и 3-4 между третата и четвъртата си година. Когато имаме налице и симптоми на алергия, може да изглежда невъзможно да се прецени къде свършва един и къде започва друг проблем. И все пак, ако настинката трае повече от две седмици или ако изглежда, че детето постоянно е болно от настинка, причината вероятно е алергия.
Понякога родителите мислят, че подсмърчането, търкането на нослето, хъркането и дишането през устата са просто лоши навици, но всичко това може да бъде знак за алергичен процес. Постоянното дишане с отворена уста, причинено от запушване на носа, може да попречи на правилното подреждане на зъбките.
Честото прочистване на гърлото, особено сутрин, когато детето се събуди, може да е в резултат на алергия, изразяваща се в оток на носа и отделяне на секрет. Секретът се стича в гърлото и кара детето да го прочиства, кашляйки. На свой ред гърлото започва да дразни и детето се оплаква постоянно от възпалено гърло.
Разграничаването на възпалено гърло и възпаление, в резултат на алергия, може да бъде изключително трудно.
Кашлицата е друг алергичен симптом. Може да възникне от стичащ се в гърлото секрет или от спазъм на дихателните пътища. Ако спазъмът е много силен, като резултат може да се появи хриптене, свирене на гърдите. Ако кашлицата е упорита и продължи повече от няколко седмици, влошава се през нощта и се раздразва от дим, физически усилия или студен въздух, тогава най-вероятната диагноза е астма.
Честото главоболие, по-специално болките в областта на челото и около носа, може да са предизвикани от алергично подуване в носната кухина. Зачервяване, сърбеж и оток – това са симптоми, които се наблюдават при алергия на очите. Тъмни кръгове под очите също могат да бъдат алергични реакции, но не винаги.
Много видове кожни обриви са проява на алергия. Екземата представлява сухи, леко зачервени, сърбящи петна. Дерматитът е раздразване на кожата, причинено от реакцията й при пряк контакт с алергена. Обривите на кожата от бръшлян, дъб или смрадлика(тетра) е пример за екстремен случай на контактен дерматит.
Зачервяване и подуване са едни от основните алергични реакции на организма. Изразяват се с подути, зачервени, неправилни петна, които побеляват, когато ги притиснете. На големина могат да са колкото монета, но е възможно да достигнат много по-големи размери. Могат да променят формата, големината и разположението си. Понякога се характеризират със сърбеж и подуване на лицето, очите и устните, ръцете, ходилата или гениталиите.
Лекарска оценка
Лекарят се нуждае от две неща, за да постави диагноза алергия: история на заболяването и физически преглед. В огромен брой от случаите, описанието на симптомите във времето е напълно достатъчно. Лабораторни изследвания са необходими само при много малък процент от заболелите (може би само няколко изследвания за определяне на алергените са наложителни).
Имайки предвид голямото значение на историята на заболяването, трябва да се върнете назад във времето, за да си припомните специфични подробности около симптомите: Кога за пръв път се е появил проблемът? Колко често се оплаква детето? По кое време на деня (денонощието) заболяването се влошава / активира? Симптомите влошават ли се на открито, в затворени пространства, в градска среда, на село, близо до водоизточник или на надморска височина? Променят ли се при физически усилия или фактори от околната среда като студ, горещина, влага, упражнения или излагане на цигарен дим? Използват ли се лекарствени средства? Кои от тях са били ефикасни?
Понякога воденето на дневник може да бъде от помощ. Подробности за околната среда, в която живее детето, като неговата стая, например, също могат да са от полза. Потенциални алергени са всички плюшени играчки, пълнежът на възглавниците, отоплителните уреди и техните филтри, всички събиращи прах орнаменти, украшения, завеси.
По време на прегледа лекарят търси различни признаци на алергични процеси – бледа, подута, слизеста мембрана, течащ нос, алергична “гънка” на носа или тъмни кръгове под очите. Кашлицата и хриптенето са от значение, но може да не се проявят по време на визитата. Кожата трябва да се провери за екземи, включително драскотини или зачервявания, особено зад коленете, по китките и гънките на ръцете.
Астма
Състояние, характеризиращо се с периодични, обратими стеснявания на дихателните пътища, предизвикващи пристъпи на кашлица, хрипове и затруднено дишане. Възпаление на дихателните пътища се съпровожда с оток, повишена секреция от носа и спазматични пристъпи и хрипове. Лечението на тази скрита инфекция е толкова важно, колкото овладяването на самите хрипове.
Кожни заболявания
Три са основните кожни проблеми, породени от алергия.
Детската екзема(позната още като дерматит ) е алергичен проблем поради няколко причини:
• Много бебета с този синдром, по-късно развиват алергичен ринит и астма.
• В много от случаите обривът се оказва причинен от определени храни като яйчен белтък, мляко, пшеница или царевица. Но не е изключено причината да е вдишване или контакт с други алергени, например, прахолякът в стаята.
• Бебетата и децата с екземи са склонни да се чешат интензивно. Драскотините, които се появяват, спомагат за запазването на обрива.
Екземата се появява на възраст от два да шест месеца и може да затихне и да се активира последователно през следващите няколко месеца. Обикновено преминава напълно до тригодишна възраст. При някои деца е възможно да се запази до късно детство или дори до зрялост. Обривът представлява сухи, леко зачервени петънца, причиняващи силен сърбеж. Настоятелното чешене на засегнатия участък може да доведе до разраняване, дълбоки драскотини, кървене и инфекция. Хроничното чешене причинява формирането на корички. Екземата се появява по бузките, скалпа, врата, обратната страна на ръцете, по краката и горната част на тялото. При по-големите се забелязва по гънките на коленете, лактите, врата, китките и лицето. Влияние оказват и външните фактори. Студеният сух въздух изсушава и излющва кожата, а горещият влажен климат предизвиква изпотяване, което засилва сърбежа. Грубите тъкани, сапунът, омекотители и почистващи препарати също могат да обострят екземата.
За да помогнете на детето си, можете да вземете някои мерки. Опитайте се да поддържате в къщи постоянни температурата и влажността на въздуха. Трябва да пазите кожата на детето от прекомерно изсушаване, за да предотвратите чешенето. Препоръчително е да не използвате много гореща вода при къпане и престоят във водата да бъде кратък, защото продължителният контакт с вода (особено гореща) изсушава кожата. Използвайте сапун, който не дразни, и подходящо бебешко олио на засегнатия участък, докато кожата е все още влажна. За препоръчване е ежедневното използване на овлажняващи и омекотяващи кремове. Памучните дрехи са по-подходящи от вълнените, синтетичните и копринените. Дрехите трябва да се перат със слаб омекотител и да се изплакват два пъти.
Вашият лекар ще ви препоръча сапун и овлажняващи средства, подходящи за възрастта на детето и състоянието на кожата. Също така може да предпише стероиден препарат, който да се прилага върху най-засегнатите участъци. Всичко това може да подобри състоянието на възникнали локални възпаления и сърбеж, но трябва да се следват указанията. Ограниченото използване на стероидите, както и избора на най-щадящия им представител, са много важни за предотвратяване на проблеми, предизвикани от медикамента. Срещу сърбежа може да се използва антихистамин (като Бенадрила), а поддържането на изрязани нокти ще предотврати по-нататъшно дразнене. Могат да се избягват храните, пряко свързани с екземите, но да определим кои точно са те може да се окаже изключително трудно. При екзема не се препоръчват строги диети. Ако все пак се интересувате от броя на храните, които вероятно провокират обривите, трябва да се обърнете към квалифициран алерголог.
Контактен дерматит се появява, когато определено вещество причинява локална алергична реакция, при пряк контакт с кожата. Най-разпространена форма e копривната треска от отровен бръшлян, дъб, смрадлика. Други потенциални алергени са козметични средства, сапун, почистващи преперати, парфюми, текстилни бои, гума, метали (особено никел, който участва като съединение в някои бижута или верижки за ръчни часовници), външно приложими медикаменти и съединения, които се използват при обработка на кожи. Може да са необходими няколко дни излагане на алергена, за да се предизвика реакция, но щом веднъж детето е станало чувствително, обривът ще се появи 24-48 часа след контакта.
Копривната треска (още уртикария) е алергична реакция, изразяваща се със зачервени, подути петна, които предизвикват сърбеж и побеляват при натиск. Големината им варира от няколко милиметра до много по-големи участъци от кожата. Петната постоянно менят големината си, формата, мястото на поява. Когато засегне по-дълбоките слоеве на кожата, обривът се нарича angiodema и може да се появи навсякъде по тялото, но по-често засяга устата, очите, езика, генеталите и крайниците.
Ако детето има непоносимост към някой медикамент, винаги напомняйте това на вашия лекар при назначаване на лечение и за всеки случай го споменете пред фармацевта при написване на рецептата. Ако детето е претърпяло внезапен алергичен шок, попитайте лекаря за аптечка, съдържаща инжекция с епинефрин (адреналин) за спешни случаи.
Хранителни алергии
Храната често допринася за някои симптоми и синдроми, но реална хранителна алергия се среща сравнително рядко. Много реакции, предизвикани от храна, не засягат директно имунната система, а някои състояния, като умората, не са свързани нито с храната, нито с алергии. Както вече споменахме, някои ракообразни, ядки, дребни плодове (ягоди, малини, боровинки), домати, пшеница и млечни продукти могат да причинят екзема, зачервяване или по-сериозни реакции. При някои деца определени храни могат да са причина за постоянно повръщане, диария, подуване или стомашни болки и трябва да се избягва консумацията им, независимо дали реакциите са алергични или не.
Хранителните алергии (или други форми на непоносимост) се идентифицират трудно, защото храните са комплексни вещества и връзката храна-реакция може да не бъде ярко изразена. Воденето на дневник с храните и симптомите може да бъде от полза. Кожният тест понякога помага, но не винаги, реакцията на кожата съответства с реакцията на тялото. Елиминиращата различни храни диета помага при много деца; на детето се дават първо обикновени храни, които е малко вероятно да предизвикат алергия, като постепенно се добавят и други. Тази диета трябва да се регулира от лекаря или диетолога, за да се избегне риска от недостиг на важни хранителни вещества.
Ухапвания и ужилвания
Те могат да причинят локални или обхващащи по-обширни части от тялото алергични реакции. Непосредствената свръхчувствителност (обикновено причинена от защитната отрова на пчели, оси, търтеи или червени мравки) може да бъде много сериозна, придружена от подуване, затруднено дишане и бърз спад на кръвното налягане, още познато като анафилактичен шок. Това е спешен случай, който изисква незабавен прием на епинефрин, венозни вливания и други специфични манипулации. Опитвайте се да избягвате насекомите и винаги разполагайте с инжекция епинефрин в къщи, в колата или караваната, когато ви предстои дълго пътуване. Препоръчва се имунотерапия (противоалергични инжекции), за да се предотвратят подобни тежки реакции. По-често срещаната забавена свръхчувствителност предизвиква силно местно подуване около ухапването или ужилването, но е придружена по-скоро със сърбеж, отколкото с болка. С подуването ще се справи антихистаминът, а за по-бърз ефект може да се назначи лечение със стероиди за орален прием. За щастие, тези, които страдат от забавена свръхчувствителност, не могат да развият по-сериозна шокова форма.
