В днешно време отвсякъде ни залива информация за събития и случаи, в които неизменна част е агресията. Тя като че ли се е превърнала в част от ежедневието ни. На много хора вече дори не им прави впечатление. А тези, които все още я забелязват, започват да я приемат като нещо нормално, присъстващо в човешкия живот; нещо, към което трябва да се адаптират, за да съществуват нормално.
В речниците по психология срещу агресивност е записано: „социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или премети“. Това, разбира се, е най-общото определение на личностното качество, което при съчетание с определени неблагоприятни за нас външни условия и обстоятелства, е предпоставка за това да проявяваме агресия във взаимоотношенията си.
И без да пренебрегваме схващането за агресивността в нейния широк смисъл, а именно като основната диспозиция, благодарение на която всяко живо същество получава удовлетворяване на своите базови жизнени потребности, не е трудно да забележим прекаленото й присъствие в структурата на личността на съвременния човек. Външното проявление на тази натрупана в себе си и превърната в личностно качество агресивност са всички актове на агресия, чиито наблюдатели сме всеки ден.
През последните години се забелязват и особено изразени актове на агресия и при децата. И не би могло да бъде иначе. Та нали всяко дете се ражда, без да има каквато и да е представа от света на възрастните, и попадайки в трудно обяснимите за него социални взаимоотношения, то, така да се каже, „попива“ всичко видяно, чуто, почувствано. На базата на всичко, което наблюдава, детето формира и свой индивидуален начин, по който започва да общува с обкръжаващата го социална среда. Както отбелязва австрийската психоложка Данцингер, „агресивното поведение на децата е винаги подражателно“. И точно тук идва най-точният отговор на въпроса, касаещ причините за агресията при децата.
Какви, ако не агресивни, ще бъдат децата, отгледани от агресивни родители, децата, израснали в едно преобладаващо агресивно общество. Те всеки ден още от най-ранните си детски дни виждат грубостта вкъщи, суровостта на отношенията между родителите, най-често възникнала поради материални или финансови затруднения. Те всеки ден виждат насилието на улицата и искат или не, им се налага да си изработят механизми, с които да му отвръщат и да защитават себе си. Не стига това, ами и детските филмчета и една голяма част от най-популярните компютърни игри също са пропити от жестоки битки и кръв.
Агресията е навсякъде около съвременните деца. Нормално е те да са агресивни. И ако искаме да открием причините за това и да сведем до минимум тяхното проявление, трябва да обърнем внимание на агресията в действията на възрастните, защото детската агресивност се корени именно там.
