„Трансперънси интернешънъл“: България остава „най-корумпираната в ЕС“ и влошава позицията си

И през 2021 г. България продължава да бъде страната от ЕС, в която населението има най-силно убеждение, че се шири масова корупция, показва годишният доклад на „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International), разпространена днес. В нея страната влошава позицията си в глобалната класация с още две места спрямо 2020 г. и слиза на 78-о място от 180 държави в компанията на Буркина Фасо и Бенин.

 

Най-близката страна от ЕС е Унгария (73), а Румъния се е изкачила с една позиция на място 66. В Индекса за възприятие на корупцията България е с 42 единици от максимални 100, което не е най-лошият резултат – през четири от последните 10 години тя е имала индекс 41. Но други държави полагат повече усилия в борбата с корупцията и я изпреварват.

 

Подробностите за България ще бъдат представени в София от асоциация „Прозрачност без граници“ – българското представителство на Transparency International. При съставянето на корупционния индекс са използвани голям брой доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световният икономически форум, „Икономист интелиджънс юнит“, „Фрийдъм хаус“, Световният проект за правосъдие, фондация „Бертелсман“, Университетът в Гьотеборг и други. Изследването се публикува от 1995 година насам и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. България е включена в изследването за двадесет и четвърти пореден път.

В общата част за района на Западна Европа и ЕС се казва, че това е частта от света, където хората най-малко смятат, че държавите им са корумпирани, на напредъкът от последните години е спрял. „Установи се тревожна нова нормалност да се пренебрегват или отслабват мерките за отчетност и прозрачност по време на пандемията, а общественото доверие намаля след скандали за обществени поръчки“, пишат авторите.

Дългосрочни последици от неадекватни антикорупционни мерки вече са видими в Унгария (индекс 43) и Полша (56), като има загриженост, че скоро към тях ще се присъедини Словения (57). Отчетливо са влошили от 2015 г. насам показателите си Кипър, Унгария, Полша и Люксембург. Спрямо 2012 г, когато бе направена промяна в методологията на Transparency International, най-видимо подобрение в индекса (с между 10 и 14 пункта) са постигнали Естония, Латвия, Гърция и Италия.

 

Водещи отново са скандинавските държави: Дания (88), Финландия (88), Норвегия (85) и Швеция (85). Те са е сред челните 10 държави в света, като единствените неевропейски страни в тази елитна група са Нова Зеландия и Сингапур.

 

В заключение се отправя предупреждение за засилване на антикорупционните мерки в ЕС, за да не се позволят измами и злоупотреби със значителните средства от фондовете за възстановяване след пандемията, както и да се защитят върховенството на правото и демокрацията. Дали ЕС ще стане по-зелен, цифровизиран и устойчив зависи от това дали страните членки ще изпълнят и ангажиментите си да защитят източниците, съобщаващи за корупция, да се борят с прането на пари и да прекратят системните пропуски, позволяващи да остават незабелязани трансгранични системи за корупция.

 

 

 

 

Източник: Дневник

Comments

comments