Може би трябва да се запитаме защо мисленето е толкова важно за риториката. Това е така, защото убеждението се гради върху мисленето, но освен това включва и други психични процеси воля емоции; след като това единствено се материализира в езика, разбиран най-широко като средство на общуване, съществува ли в реторическите теории специално изследване на логиката в убеждението, а ако съществува как от нейната гледна точка се обясняват логическите основания на съвременните ситуации на убеждаване.
Днес имаме две насоки за разбирането на риториката: първата е свързана с нарастващата роля на убеждението в условията на демокрацията и интернационализацията в областта на комуникациите, бизнеса и образованието. Втората предпоставка се съдържа в разработването на синхронни прагматични програми и теории за езикова употреба в различните сфери на обществения живот, единствената цел е да се получи практическа ефективност. Решаването обаче на нашия проблем от определяне на общото поле логиката и риториката днес, което пък от своя страна е свързано с определянето на границите на риториката като познание и като самостоятелна област в системата на науките.
Когато изминем този път се връщаме отново към практиките на убеждаващата комуникация, за да конкретизираме постигнатите изводи в реторическата теория за доказателството.
При изследване на логико-методическите основи на убеждаващата комуникация се сблъскваме с множество производни проблеми:за философски измерения на риториката и за риторическите измерения на философията, за съобщаемата форма на мисълта, за отношението между граматика риторика и диалектика, между риторика и логическото мислене , за съотношението между истината и интересите: за практическата организация на логическото мислене по време на убеждаване. Тези производни проблеми съставят отделните шарки, вплетени в цялостната тъкан на изследваното отношение между логика и реторика и доколко е необходимо от гледна точка на обществената картина те ще бъдат детайлизирани.
Източник: www.target-box.com
