Страничните жертви изпревариха коронавируса

За месец в България починалите с коронавирус са 41 души. Колатералните жертви на страха, изолацията, дистанцията и затрудненият достъп до лечение вероятно са доста повече. Няма статистика колко хора починаха, разболяха се тежко или получиха увреждания, които е можело да бъдат предотвратени, докато здравната система и управляващите я се готвеха за невижданата ярост на коронавируса. За един месец така и не усетихме яростта на вируса, несъмнено благодарение и на бързото вземане на крути мерки; целта на този месец беше именно печелене на време преди същинската епидемия – системата да се подготви с алгоритъм на действие, с предпазни средства и апаратура, с преобразуване на легла и отделения и всичко възможно за поемане на растящия брой тежки случаи. И докато се подготвяше, тя се затвори за всичко останало.

 

Само че в този месец обичайната заболеваемост не спря, а тепърва само ще се увеличава и ще влезем в епидемията и със съответния ръст на тежко болни хора, които имат вече спешна нужда от лечение, можели са да го получат навреме, но ще се наложи да го търсят когато достъпът е още по-труден.

 

Заради епидемията бяха спрени детските и женските консултации, профилактичните прегледи и ваксинациите и плановият прием в болниците. Което на теория значи, че поне на хартия здравната система функционира почти нормално. Личните лекари работят и преглеждат в кабинетите си, стига човек да не е със симптоми на коронавирус – тогава консултациите са по телефона. Специалистите от извънболничната помощ също работят, а болниците отлагат само наистина много планови операции и няма пречка който има нужда от лечение да го получи.

На практика обаче и пациенти, и медици се страхуват. Болните, наплашени, че

ако си подадат носа навън, ще умрат,

че чувалите за трупове ще станат дефицитна стока, че болниците ще се превърнат в морги, търпят до последно. При личните лекари няма почти никой, част от специалистите в доболничната помощ или директно излязоха в отпуск, или едва работят поради липса на пациенти. В резултат и от спешна помощ, и от кардиологичните клиники предупредиха, че хора с инсулти и инфаркти чакат до последно, преди да потърсят помощ и пристигат за лечение в тежко и силно увредено състояние. Скринингът и ранното откриване на ракови заболявания почти спря – откритите в мирно време болни получават терапията си, но нови почти няма, което значи, че след няколко месеца ще има повече прекалено късно открити случаи. Всякакви остри и хронични болежки са отлагат и неглижират, което води до усложнения и по-голям риск от инвалидизация. За този един месец, в който здравната система почти спря да функционира в очакване на епидемия, каквато нямаше, успя да се натрупа критична маса болни. Към тях трябва да се прибавят и хората, които в момента, заради изолацията и забраните за излизане, започват да развиват хронично заболяване или минават в по-тежък стадий, стотиците хиляди случаи на психосоматични проблеми, които се крият вкъщи и очакваните хиляди случаи на влошени психиатрични пациенти.

Част от самите случаи на хронично болни хора с Ковид-19 се озовават в болница в много тежко състояние – с декомпенсиран диабет, несъвместимо с живота кръвно налягане, на ръба на сепсис и с отказали бели дробове. Това значи, че или хората търсят помощ много късно, или и да са я потърсили, не са я намерили. Не само защото им е казано да си стоят вкъщи до последно, въпреки че към момента системата не просто не е претоварена – тя функционира с малка част от капацитета си, но и заради друг огромен проблем, тъйто тепърва ще роди още много жерви – колетерални и преки – липсата на работеща извънболнична помощ. От 20 години системата е такава, че хем се крепи на личните лекари – те са първите, които поемат цялата патология и я „менажират“, хем те са пратени в шеста глуха и постепенно броят им намаля до малко над 4000. Ацкентът у нас, заедно с финансирането, е към скъпата болнична помощ,

а не в превенцията на хоспитализации.

Сега от общопрактикуващите се очаква да са първите, които да поемат всички случаи с коронавирус, да ги следят по телефона и оттам да препратят към болница в точния момент. Резултата го видяхме – след серия молби държавата осигури на джипитата цели 8000 еднократни маски, очаквано перитонит беше „лекуван“ като коронавирус, а хора на по 40-50 години умират с напълно излязъл от контрол диабет, макар и позитивни за коронавирус. При положение, че в мирно време са били разрушени структурите, осигуряващи лечение и проследяване в извънболничната помощ, в епидемично това води до ужасяващи последици – късно откриване и лечение на заразените.

Съвсем скоро лавината от нелекувани и неподдържани случаи на хронично болни пациенти ще залее болниците, заедно със случаите на коронавирус, които вече също започват да растат подобаващо. Част от самите болни от Ковид-19 ще се срещат с вируса в по-увредено състояние и рискът от тежко протичане при тях ще е по-голям. И тогава вече системата наистина няма да е в състояние да се справи, ще започне подборът на болни и връщането на тези без шанс да живеят, нищо че някои не са заразени. И от първенци в Европа по справяне с епидемията ще се върнем на логичното си място – дъното.

Comments

comments