Деветчленното професионално жури от доказани имена в дизайна и изобразителното изкуство избра седем графични визии, които да продължат в следващия етап от националния конкурс за ново туристическо лого, с което ще се представя страната ни. За това писа weeksurvey.com.
Финалистите са селектирани от общо 183 получени предложения след обсъждане, което продължило два дни. Журито е с председател проф. Божидар Йонов (плакатно изкуство и пространствен дизайн) и членове доц. д-р Кристина Борисова (шрифт и калиграфия, НХА), Теодор Лулчев (графичен дизайн, НХА), проф. д-р Николай Младенов (плакат и визуална комуникация, НХА), проф. Георги Янков (плакат и визуална комуникация, НХА), Любен Генов (председател на СБХ), проф. Екатерина Русинова (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн), Димитър Трайчев (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн) и доц. д-р Стефан Серезлиев (преподавател по графичен дизайн, зам.-председател на Българската академична асоциация по комуникации).
Избраните да продължат да се състезават в следващата фаза от надпреварата изображения отговарят на зададените технически и художествени критерии, като повечето залагат на комбинацията от картина и типография и отразяват важни за България символи, съобщават от Министерство на туризма.
Първата визия, която единствено използва изцяло шрифтовата символика, съдържа в един от буквените си знаци стилизирано изображение на планина, слънце и море.
Шевицата присъства ярко във второто одобрено предложение. Авторът е почерпил вдъхновение от древния български знак „маказ“, който е елемент и от българските фолклорна носия и килимарство. За логото е избран този етап на маказа, който символизира „народ“ – допирането на два триъгълника в центъра, придружени с три по-малки от двете страни.
Централен образ в третото предложение за лого е препускащият кон като символ на свобода и волност, на тракийската и прабългарската култура.
Стилизираната роза е основен елемент в четвъртата одобрена визия. Плетеницата от разноцветни кръгове изобразява сложността и многопластието на българската култура и история.
Петото предложение включва четири елемента, с които страната ни се асоциира най-често – слънце, роза, вода и плодородна земя, и е решено в лишена от орнаментика стилистика, напомнящ детска рисунка.
Основата на шестата визия е релефно изображение на животно от известните каменни плочи от Стара Загора, считани за едни от най-важните и ценни археологически находки в България и Европа. Логотипът съдържа характерни за българското народно творчество елементи, като централните знаци са соларни и се свързват с живот, здраве, любов и благоденствие.
Седмата кандидатура за ново национално туристическо лого отново залага на розата като символ, с който чужденците най-често свързват България. Концентричните кръгове са израз на безкрайност и взаимосвързаност на култура, история, фолклор и традиции. Открояващите се синьо и зелено представят богатството ни от природни дадености.
