Международен екип от учени разкри генетични следи от опасни заболявания, поразявали хората през последните 37 000 години, чрез анализ на ДНК от кости и зъби на над 1300 души, живели в Евразия от праисторическата епоха до около 200 години назад. Проучването, публикувано в списание Nature, картографира 214 известни човешки патогени и проследява еволюцията на редица болести, включително чумата, дифтерията, хепатит В и маларията.
Изследователите са идентифицирали най-старото известно наличие на чумната бактерия Yersinia pestis в проба, датираща отпреди 5500 години – значително по-рано от познатата до момента поява на чумата, причинила опустошителната пандемия в Европа през XIV век. Откритието хвърля нова светлина върху еволюцията на патогена и неговото разпространение.
Според проф. Еске Вилерслев от университетите в Кембридж и Копенхаген, преходът към земеделие и животновъдство преди около 6500 години е отворил пътя за разпространението на зоонози – болести, предавани от животни на хора. Това съвпада с първите доказателства за такива инфекции, които около 1500 години по-късно се разпространяват значително. Вилерслев подчертава, че тези болести не само са причинявали страдания, но вероятно са довели до сривове на популации, миграции и генетични адаптации.
В допълнение към чумата, учените са установили следи от дифтерия отпреди 11 000 години, хепатит В от преди 9800 години и малария от преди 4200 години. Изследването показва, че масовото съжителство на хора и животни е създало условия за по-лесно предаване на болести – факт, подчертан и от проф. Астрид Айверсън от Оксфорд.
Водещият автор Мартин Сикора от Копенхагенския университет посочва, че проследяването на еволюцията на древните болести може да има пряко значение за съвременната наука, включително за създаването на ваксини и оценка на бъдещи заплахи. Според екипа му успешните мутации от миналото вероятно ще се повторят, което прави историческите данни ключови за бъдещата ни защита.
