Анализът е препубликуван от „Дойче веле“.
Претендентите за първото място на изборите на 2 октомври – „Продължаваме промяната“ (ПП) и ГЕРБ, започнаха да си отправят провокативни сигнали. Първо съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви: „Ние няма да правим никаква коалиция с ГЕРБ, докато Борисов ги управлява“. Няколко дни по-късно Бойко Борисов отвърна шеговито: „Ако махнат Кирил и Асен, ПП стават много приятна партия и може да се коалираме“.
Кръстосаният дуел между кандидат-победителите на изборите продължава с размяна на ролите спрямо руския газ. До вчера Асен Василев казваше – никакви преговори с „Газпром“. Сега казва: „Ако „Газпром“ могат да ни продадат евтин газ, който да сложим в Чирен и след това да знаем, че ни е гарантирано да си го ползваме – защо не“. А Бойко Борисов, който построи на Москва с парите на българския данъкоплатец „Балкански поток“, от който България не получава и една молекула руски газ (в молекулярната еквилибристика на енергийния експерт на ГЕРБ Делян Добрев), сега е непоколебим: „ГЕРБ сме категорични – 100% диверсификация от „Газпром!“.
Газовият резонанс, освен друго, има и чисто политическо предназначение. С омекването към „Газпром“ ПП правят реверанс към президента – хем защото немалка част от избирателите им още си харесват Румен Радев, хем за да не рови много-много неговото служебно правителство в това, което е правило или не е правил по газовите въпроси кабинетът „Петков“. За ГЕРБ пък втвърдяването срещу „Газпром“ е основен пункт от стратегията на преобличане в бяло – не ние, „Промяната“ са корупционерите с посреднически газови схеми, не ние бетонирахме енергийната зависимост от Москва, те са тези, които ни запращат в обятията на Кремъл.
Отношенията между ПП и ДБ
Резонират и отношенията между най-близките досега коалиционни партньори – ПП и „Демократична България“ (ДБ). Докато протака да каже своето „не“ на протегнатата от ДБ ръка за предизборна коалиция, за да станат твърдо първа сила, ПП обърна глава наляво. „Ние не сме десни, а центристи“, заяви категорично Асен Василев като аргумент в полза на явяването на изборите поотделно. Че ПП е центристка формация не е новина, нито пък някога е претендирала да е друга, но с тази заявка сега казва – ще търсим и ляв електорат, ако сме заедно с ДБ, не можем да го привлечем. Друг е въпросът колко чак толкова надясно от центъра е ДБ, която е коалиция от либерали, консерватори и зелени.
Но въпросът за това кой ще вземе първия мандат за съставяне на правителство след вота на 2 октомври не се решава окончателно от изборния резултат. Ако останат с втори резултат след ГЕРБ, ПП могат да сформират заедно с ДБ обща парламентарна група и да излязат първи. Конституцията повелява първият мандат да се даде на първата по численост парламентарна група, а не на партията, спечелила най-много проценти на изборите.
Без Петков, Василев и Борисов?
Ако пък националистическият вот се окаже неочаквано силен и се превърне в протестен вот, или ако отново се вкараме в патова ситуация за коалиции без мнозинство от 121 депутати (например във вариантите ПП+ДБ+БСП, ГЕРБ+ДПС или „Възраждане“+“Български възход“+БСП), тогава може да се стигне до формулата „Без Кирил, Асен и Бойко“. Впрочем подобна предлагаше Христо Иванов за третия мандат в предходния парламент – четворната коалиция с нов кабинет, но вече без участието на партийните лидери Петков, Василев, Нинова и Сандов.
ГЕРБ неистово се нуждае да излезе от изолация и да се върне във властта. Признаването ѝ за дясна и антируска партия е идеална възможност за нея да е ключов партньор в една евроатлантическа коалиция, дори ако трябва да „жертва“ Борисов. ПП пък може да лавира в центъра, търсейки подкрепа вляво и от президента и разчитайки (неясно априори докога) на „братството“ с ДБ. Затова и двете сили, претенденти за победители на изборите, къде промислено, къде интуитивно дават заявка за демаркиране на червените линии около себе си. Защото когато невъзможното стане поне мислимо, половината път вече е изминат.
И двете послания описват мислимото чрез абсурдността на невъзможното – та какво са ГЕРБ без Бойко Борисов и ПП без Кирил Петков и Асен Василев! Да, но и двете страни, къде по-сериозно, къде не съвсем, казват в прав текст – ама все пак, чисто теоретично, по един или друг начин, можем да си представим ГЕРБ и ПП заедно. А това, както би казал почетният председател на ДПС, предизвиква морфичен резонанс у двете електорални общности, пък и в политическото тяло като цяло. Преди близо 7 години Ахмед Доган просветли българската публичност, че „морфичният резонанс означава, без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво“.
Газовият резонанс
